Защо повече от  децата са ни все по-неправилно информирани? Ами, отворете един учебник от 4-ти клас и ще си отговорите на въпроса. В учебниците актуалната информация липсва и се намират изрази, като „Войните на Симеон велики с Византия нямали съществени последици, а  Левски бил арестуван от „ полицаи”.  Друг фрапиращ случай е „Ботевите четници „превзели австрийския кораб „Радецки“ и се отправили към Балкана“. Излиза, че „Радецки“ е бил не параход, а всъдеход?!
Авторът на географския раздел Р. Пенин представя България в пропаганден стил отпреди 1989 г.  Сами преценете колко е допустимо това невярно четиво да достига до подрастващите. Вярно е, че е хубаво  всички малчугани да са запознати с красотите на България, но не и чрез учебници, които са по-скоро като туристически справочници, съобщава „Преса”.

Така например учебникът твърди, че в Русе има предприятия за селскостопански машини, речни кораби и платове. Така е било обаче в близкото минало. Сега градът се слави само с производство на бои и лакове, но четвъртокласниците няма да го научат от „Човек и общество“. Както и че в Габрово кожарската и текстилната промишленост не е така актуална, както например най-големия завод за пластмаси на Балканите. Учителките ще трябва да разясняват и че атомната централа край Белене не се строи, както твърди учебникът, а е на кота нула.

Подобно на Р. Пенин, съществува и друга одобрена от чиновници от просветното ведомство, поставени на постовете си точно за тази цел , писателка, която представя своите „творения” на учениците. Нейното име  е  Р. Кушева и недостоверните факти се свеждат до там, че  децата погрешно ще научат, че аристокрацията в ханска България се е наричала „боляри“, а не „боили“; че във Второто българско царство има патриаршия още при Калоян, макар тя да е прогласена 30 години по-късно - при Йоан Асен II; че каракачаните населяват Родопите, въпреки че там изобщо ги няма. Учебникът напомня, че българските турци няколко пъти са преименувани, но премълчава спасяването на българските евреи през II световна война. А едно от изреченията е достойно за приза „кандидат-студентски бисер“ - Ботевите четници „превзели австрийския кораб „Радецки“ и се отправили към Балкана“. Излиза, че „Радецки“ е бил не параход, а всъдеход?!

Тук изникват и следните въпроси – как провеждат конкурсите за учебници; как одобряват писанията на безпросветни автори; какви са официалните критерии, по които се избират конкретните учебници за даденото училище чиновниците от просветното ведомство?!?

TrafficNews.bg