Трагична случка се разигра в центъра на столицата преди няколко дни. Невинно куче бе прегазено от полицай на мотор, който дори не спрял, за да провери какво е станало и дали животното е наред. 

Минимално време след сблъсъка, малкото породисто животинче издъхнало в ръцете на собствениците си, а след това последвала страшна суматоха. 

Ето и цялата история, преразказана от собственика на кучето, който останал потресен от случилото се, и който изрази огромно възмущение към служителите на реда на личния си профил във Фейсбук:

"Както може би някои от вас вече знаят, вчера на 30 април в 12 часа и 7 минути, нашият обичан Максимилиан ни напусна завинаги. Причината да издъхне и да си отиде от този свят е едно неразумно и безразсъдно шофиране и то от човек облечен в униформа… от човек, клел се да ни пази и защитава със живота си… от полицай.

Накратко за тези, които не са запознати с историята пресичайки с него на зелен пешеходен светофар кръстовището на Ботев и Сливница, той беше премазан от полицейски мотор, движещ се с бясна скорост (по моя преценка над 100 км/ч). Секунди след това той издъхна в ръцете ми… а около мен бяха само пресичащите заедно с мен пешеходци, сред които имаше и майка с дете в бебешка количка.

А това което наистина ме потресе е, че тези, които причиниха смъртта му, дори не спряха да попитат и да проверят какво се е случило, а просто продължиха да фучат с бясна скорост. 

След инцидента подадох сигнал на 112. Свързаха ме с КАТ и обясних за ситуацията. Попитаха ме дали съм видял и/или записал номера на мотора. Аз обясних, че не съм го видял и предвид скоростта, с която моторите профучаха през всички нас на пешеходната пътека и беше невъзможно да се види номера. Казах на дежурния, че въпреки, че не съм видял номера на кръстовището има камери и на тях лесно те биха могли да видят инцидента и номера на мотора. В отговор ми беше обяснено, че въпреки, че има камери не всички от тях работели и можело и да няма запис от този момент. Казаха ми, че ще пратят дежурен екип на място, за да огледа и констатира произшествието на място.

След известно време дойде патрулен автомобил на КАТ и малко след това и двама полицейски мотористи. Написах Сведение, в което описах случилото се. Междувременно провеждах разговори с полицаите и те ме попитаха за това дали един от двата мотора е прегазил кучето и дали разпознавам моториста. Естествено че нямаше как да го разпознавам, тъй като мотористите носят каски по време на движение. След това те ме попитаха дали мотора, който е прегазил кучето е някой от двата там. Аз отново отговорих, че не знам, тъй като както и по телефона обясних, че не съм видял номера му. Катаджиите останаха втрещени от отговора ми и ми казаха, че според сведенията им като съм се обаждал по телефона съм дал номера на мотора. След това ми казаха. че ако съм дал грешна информация и не е това мотора техния колега, най вероятно ще ме съди за набеждаване. Да ама тука не познаха… за мое щастие ползвам приложение, което записва всички мои телефонни разговори и включително и тези към 112 и в тях ясно се чува как аз заявявам, че не съм видял номера на мотора.

След кратка суматоха и разговори относно камерите на кръстовището и моето настояване да се установи чрез тях МПС-то прегазило кучето, получих информация от патрула на КАТ, че в момента на произшествието камерите „гледали към орион“, което ми беше преведено на популярен език, а именно това означавало, че сменят участъка, който снимат и гледат в небето. Екипа на КАТ извади дрегер, с които да тества двамата мотористи от полицията. Това така и не се случи и никой от тях не беше проверен за алкохол (не че смятам че някой от тях беше употребил към този момент алкохол). Макар че при последната моя среща с двамата мотористи единия имаше дъх на алкохол, но това може да се дължи на това, че след цялото напрежение през деня човека е решил да отпусне с едно малко.. а може и след целия ден сензорите ми за обоняние да са ме подвели… 

След около час обяснения и писания патрула на КАТ каза, че ще отидат да прегледат камерите и след това ще се върнат да съставят протокол. Прибрах се вкъщи и чаках да ме повикат отново на мястото на инцидента, за да ми връчат протокола и да ме информират кой уби малкото ни момченце. Към 17:20 часа ми се обадиха да сляза на кръстовището тъй като патрула всеки момент ще се върне след разходката им да гледат камерите. Слязох долу до патрулния автомобил на КАТ. Казаха ми, че са прегледали камерите, и че на тях се виждат двама мотористи в жълти жилетки, но ги виждали само отпред и не можело да установят номерата на моторите, нито дали са полицаи. Докато ми обясняваха това, изведнъж около нас почнаха да паркират полицейски мотори (общо 6 на брой) и още една полицейска патрулна кола. Настана някаква суматоха!

В тази суматоха пристигналите служители на реда започнаха да ме заговарят и задават въпроси един след друг. Ще се опитам накратко да преразкажа какво точно ми беше казано и какво бях питан. Първият доста настъпателно започна да ме разпитва: И какво сега ще съдиш ли колегата?... Друг ме пита защо кучето е било без намордник и ми заобяснява, че ще ми съставят акт за това, че е без намордник и без повод… Трети ми заобяснява, че колегата много съжалявал, и че бил помислил, че някаква котка била изхвърчала… Този или друг почна да ме пита дали не може да приключим казуса и да ми купят едно куче… Друг ме пита какво е кучето и на колко години. Казах им, че е на година и четири месеца, и че е чихуахуа. А той ме попита пресметливо: „Ама чистокръвно ли?“ Друг попита къде е кучето, аз казах че е в багажника на колата ми тъй като го бях прибрал там в легълцето му с любимата му плюшена жаба и го бях завил с одеалцето му. Той ми каза че пита, защото си мислили, че няма никакво куче и някой си прави майтапи (за този подобен коментар няма думи, с които да изразя възмущението си) Вероятно има и други откъслячни въпроси, коментари, констатации и т.н., но това е най-яркото, което си спомням. 

След това служителите на реда се разотидоха… аз запалих автомобила си и тръгнах да погребем Макс. Малко по нагоре на булеварда видях 4 от моторите и полицаите, които се бяха струпали като ми връчваха протокола (сред тях бяха и двамата, които бяха на първата ми среща с патрула на КАТ). Спрях колата до тях, слязох и ги извиках. Казах им, че тъй като е имало съмнения дали има куче, и за да разсея съмненията им, че някой си прави шеги да заповядат и да обискират багажника на комбито ми и го отворих… Това е момента, в който в разговорите ми един от тях ми лъхаше на алкохол.

За мен остава потресаващо, странно и абсурдно: Защо, за да ми връчат един протокол за ПТП с „неизвестен извършител“ както те твърдят, се изсипаха една дузина служители на реда? 

Как може в центъра на София на едно от най-оживените кръстовища на два булеварда да не може да се проследи на камерите кой мотор е убил едно невинно същество? 
За какво са Джи Пи Есите на полицейските превозни средства, като явно чрез тях не може да се разбере кой къде е бил и кога.. или това не може да се разбере само, когато не трябва?

Хора, нека не оставяме нещата така… Искам справедливост за Макс… Нека всички заедно да извоюваме това…, защото утре, на мястото на Макс може да е всеки от нас или нашите деца!!!"