Румъния и България се борят с времето, за да предотвратят затварянето на важни нефтопреработвателни заводи, преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу руските им собственици по-късно този месец, се казва в анализ на „Политико“.

Решението на Вашингтон да включи „Лукойл“ и „Роснефт“ в черния списък предизвика паника в страните от ЕС, където оперират двете най-големи руски петролни компании.

Членките на ЕС се борят да предотвратят прекъсването на доставките на гориво, преди санкциите да влязат в сила на 21 ноември.

Българските законодатели одобриха нов законопроект, който ще позволи на правителството да назначи управител на огромната рафинерия в Бургас, собственост на "Лукойл", като му предостави широки правомощия да поеме оперативния контрол над съоръжението, да одобри продажбата му и да го национализира, ако е необходимо. Междувременно страната проучва възможността да поиска изключение от санкциите.

Румъния, в която е разположена рафинерията „Петротел“ на „Лукойл“, все още не е взела официално решение. Но Букурещ също обмисля да поиска „удължаване на санкциите“, докато изготвя своя отговор, заяви високопоставен правителствен служител, който пожела да остане анонимен, за да може да говори свободно. Национализацията се разглежда като „последна възможност“, добави той.

Все пак румънският министър на енергетиката Богдан-Груя Иван заяви пред „Политико“, че Букурещ е „подготвен“ оперативно за всеки сценарий. Планът на правителството ще има за цел да запази „икономическата активност на Румъния, но в същото време да спре финансирането на Руската федерация“, добави той.

Американското министерство на финансите, което трябва да одобри всяка продажба, и Европейската комисия отказаха да коментират.

Усилията за осигуряване на нови собственици на рафинериите бяха поставени под още по-голямо съмнение, след като швейцарската търговска компания Gunvor в четвъртък оттегли офертата си за закупуване на международните активи на „Лукойл, след острата критика на офертата за продажба от страна на Министерството на финансите на САЩ.

Новите мерки засягат и други страни от ЕС. Германия спечели шестмесечно изключение за рафинерията си в Шведт, собственост на „Роснефт“, която е под държавен контрол от 2022 г. Унгарският министър-председател Виктор Орбан замина в петък за Вашингтон с надеждата да осигури изключение за внос на руски петрол по тръбопровод за страната си и съседна Словакия.

Санкциите идват в момент, в който президентът Доналд Тръмп е все по-разочарован от забавянето на усилията за постигане на примирие в Украйна. През последните месеци и ЕС засили кампанията си за прекратяване на оставащата зависимост на блока от Москва в областта на енергетиката.

 

Проблеми при прехода

От техническа гледна точка, осигуряването на изключения или назначаването на държавен управител на рафинериите не би трябвало да представлява проблем.

 

Въпреки това, най-лошият сценарий – при който рафинериите преустановят дейността си, би се отразил по много различен начин на двете страни. 

За България, където рафинерията, собственост на Русия, осигурява до 80% от нуждите на страната от гориво, това би оставило София без доставки „до края на годината“, заяви Мартин Владимиров, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. 

Междувременно румънската рафинерия доставя около 20% от горивото на страната, заяви Ана Отилиа Нуцу, енергиен анализатор в мозъчния тръст „Експерт форум“. Затова спирането на съоръжението би довело до „няколко месеца“ на леко покачване на цените, каза тя, тъй като страната се опитва да намери заместващи източници на внос.

Все пак, спирането на работата на завода може да засегне износа за съседна Молдова, добави експертката. И „ако Молдова бъде засегната сериозно, това ще бъде още една... огромна възможност за Русия да се промотира“, каза Нуцу.

В петък молдовското правителство представи собствено предложение за закупуване на активите на Лукойл в страната, включително склад за самолетно гориво, и заяви, че е поискало от Вашингтон отлагане на санкциите. 

Михаил Крутихин, съосновател на консултантската компания „РусЕнерджи“ и руски експерт в областта на енергетиката, е съгласен, че съоръженията трябва да могат да „продължат да функционират“ безопасно, стига бъдещият им собственик да запази съществуващия персонал и да наеме допълнителни експерти.

Трудна продажба

Вместо това, истинските проблеми се появяват по-нататък.

Първо, намирането на купувач няма да е лесно. И двете рафинерии са „добре управлявани“, каза бивш мениджър на „Лукойл“. Но намирането на фирма, готова да поеме свързаните със санкциите правни рискове, скъпите товари, високите застрахователни премии и постоянните инвестиционни модернизации, ще бъде „трудно“, смятат анализаторите.

Докато Владимиров оцени стойността на исторически печелившата рафинерия в България на 1,5 милиарда долара, румънската „Петротел“ е по-малко привлекателна, според Нуцу. Заводът, който има годишен оборот под 40 млн. евро през 2023 г., е обременен с дългове и „се нуждае от много големи инвестиции“, каза тя.

„Лукойл“ не отговори веднага на запитването за коментар от „Политико“, посочва изданието.