Годишно между 20 и 25 млн. лв. отиват при учителите за допълнително обучение за интеграция на малцинствата. Това заяви просветният министър Красимир Вълчев пред bTV.

По повод промените във висшето образование, министър Вълчев коментира, че се провежда политика за преструктуриране на приема.

"Имаме висок процент нерационален прием, който избуя основно в стопанските и правните науки. От няколко години негативният демографски тренд от края на века дойде и във висшето образование. Ние стартираме политика за преструктурирането на приема и финансирането - намаляваме приема в професионални направления като "Икономика", "Право" и "Администрация и управление", а увеличаваме приема в други, където се очаква недостиг – инженерните, педагогическите, аграрните науки и др.“, уточни Вълчев.

По думите му финансирането на един учащ в Стопанската академия в Свищов се увеличава близо 20% на фона на намаления прием.

"Държавната политика за намаляване на приема е само един от проблемите на това учебно заведение. В този район например имаме четири висши училища, които предлагат обучение в направление "Икономика" и това е сред основните проблеми на академията", обясни министърът. И допълни, че най-драматичният недостиг през следващите години ще бъде в аграрните, природо-математическите и инженерните науки.

"Секторът "Образование" ще има най-голям недостиг на кадри след 10-15 години. Затова трябва да провеждаме целенасочена политика", коментира още образователният министър. 

Според Вълчев най-добрият инструмент за дългосрочна интеграция на малцинствата е образованието. "Стартираме два проекта за допълнително обучение по български език за децата, на които това не е майчин език. Годишно между 20 и 25 млн. лв. отиват при учителите за допълнително обучение за интеграция на малцинствата", обясни той.

Снимка: МОН