Има риск Западните Балкани да са втора конфликтна точка, свързана с войната в Украйна. Те отново са регион с висока нестабилност. Това коментира премиерът Кирил Петков в Благоевград.

Според него, за да се избегне рискът от конфликти на Западните Балкани, трябва всички държави от региона да работят максимално конструктивно. Колкото е възможно по скоро да се изгладят различията по въпросите между България и Северна Македония, което ще отвори път към членството на съседката ни в ЕС.

"Най-лошото нещо, което всички ние бихме имали, е Западните Балкани да са с висок риск на нестабилност – политическа, всякаква, така че това България - Република Северна Македония, стана вече още по-геополитически въпрос, но аз като български премиер, разбира се следя за нашите конкретни действия", каза Петков.

България не е обещавала конкретна дата на отпадане на ветото върху начало на преговори за членство на Северна Македония в ЕС, добави още Кирил Петков.

"Имаме ясни неща, които трябва да се изпълнят, кога ще отворим архивите от двете страни - да видим за езика на омразата какво сме направили заедно като механизъм, да видим какво ще вкараме в европейската потенциална преговорна рамка, която всъщност вкарва Европейския съюз като гарант за нещата, които са важни за нас", каза Петков.

Петков обяви, че очаква скоро да бъде обявен компромис между София и Скопие за две важни исторически личности.

"Историческата комисия е единствено тази, която може да даде на двете правителства по кои от историческите фигури и те са се съгласили, кои от историческите факти вече могат да се приемат като общи. Доколкото съм информиран прогресът е огромен в сравнение с преди", каза той.

Кирил Петков коментира и данните от преброяването в Северна Македония.

"Единственият начин да имаме истински преброявания, които ще зачетат всички българи в РСМ, е когато тяхната конституция включва колективни права", каза той.

В Сандански Кирил Петков се включи в работната среща между общини от България и Република Северна Македония, които ще могат да кандидатстват заедно за европейско финансиране по Програмата за трансгранично сътрудничество в периода 2021-2027 година.

Пред представителите на над 50 македонски и български общини премиерът подчерта, че в интерес и за двете държави е да няма граници, да има общи бизнеси и култура и тогава езикът на омразата ще си отиде, а регионът може да стане един от най-бързо растящите в Европа.