Нашето място е в ЕС, но всякакъв краен тон по отношение на Русия показва единствено собствените ни комплекси, заяви президентът Петър Стоянов /1997 - 2002 г./ на конференцията „България-заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности”.

България е длъжна да води активна външна политика и въпросът е каква да бъде тя? Основният въпрос е какво става с Русия, какво е мястото й? Това е болезнената тема, призна Стоянов, цитиран от БГНЕС. Той запита: Не можем ли да имаме по-близки връзки с Русия? Той добави, че когато преди 20 години е направен българския цивилизационен избор и се е говорило за НАТО и ЕС повечето хора питали - за какво става въпрос.

„Отношенията ни с Русия никога не са били лесни. Политиката е много сложна работа и никога не става въпрос да избираш между два крайни полюса. Политиката ни сега по отношение на Русия трябва да бъде прагматична, защото става дума за газ, но трябва да бъде и сдържана и да държи сметка за това, че българският и руският народ без съмнение са свързани с исторически и културни връзки”, смята президентът Стоянов.

Според него не може да се отнасяме към Русия като към изконен враг. Съобразно начина си на мислене, всеки ще осмисли това, което казвам - един ще каже, за първи път чуваме президента да говори като краен русофил, друг може да каже обратното. Нито едното, нито другото е вярно, поясни Петър Стоянов. Той коментира, че България наистина познава Русия много по-добре от западните си колеги. Ние имахме привилегията да учим руски език, сега разбирам каква привилегия е, че аз знам руски език. Може да имаме по-трезва оценка за Русия, която да представяме не западните си колеги сдържано, посъветва Стоянов.

Той заяви, че, ако приемем Изтока в най-широкото му тълкуване, няма със страх да се говори за тази тема, тъй като тя може да се окаже една от най-важните теми за нашето време. Президентът даде за пример как само преди 25 години светът се обясняваше с една проста парадигма - от западна гледна точка, това беше добрият либерален Запад, в който имаше свобода на словото, на правото на сдружаване, и от другата страна ние - Изтока, в който тези свободи бяха подтиснати. Много днешни политолози и обикновени граждани вероятно са изпълнени с носталгия, когато светът се обясняваше с тази проста парадигма. С рухването на тази система се озовахме в нови реалности и то съвършено неподготвени, констатира Стоянов. Той посочи, че България се намира в такъв регион в новия световен ред, в който на най-голяма устойчивост ще се радват онези, които имат най-голяма степен на хомогенност.

Такъв регион е Западна Европа без съмнение. Не такъв регион, за съжаление са Балканите, убеден е президентът. Петър Стоянов коментира, че се носят слухове, че ЕС ще се разпадне и ние не сме много сигурни до колко трябва да се научим да изпълняваме правата на ЕС, чийто член сме и за чието членство ревностно сме се борили.

ЕС не беше наложена кауза. Когато говорим за ролята на България като мост между Изтока и Запада няма как да забравяме това си членство, призова още Стоянов.

Още новини ТУК

TNS.bg