Бай Георги - пенсионерът, който дари 4000 лева, спестени от него, за лечение на болни деца, живее в малък рай, потънал в цветя и зеленина. От портата му в квартал „Заножене” във Вършец плисва море от здравец, рози и декоративни храсти, сред които се издига двуетажна къща, окичена със саксии с мушкато. С цветя са закичени и овощните дръвчета и издигнатите от камък и дърво кладенец и малка мелница в двора. „Всичко съм направил сам! Обичам труда и красотата, те ми дават спокойствие и смисъл на живота”, казва 71-годишният бивш електротехник.

Във вторник бай Георги пристигна от Вършец в Монтана, събра майките на четири момчета с хронични заболявания, които изискват продължително и скъпо лечение, и им връчи чекове от по 1000 лева за децата им.

„Отдавна исках да направя добро дело, което да се запомни от всички. А какво по-хубаво от това да помогнеш на деца - те са като малки добри слънчица. Надявам се тези скромни пари да им дадат възможност да се оправят и да имат добър и дълъг живот”, заяви пенсионерът.

Бай Георги започнал да заделя парите за доброто си дело след пенсионирането си през 2009 г. Дотогава той работел като строител и елтехник във Вършец. Последно 37 години поддържал Оздравителния икономически техникум в курортния град. Но се захващал и със строителство в домовете на роднини, приятели и познати.

„Научих се всичко да правя от баща ми - зидам и мажа, с дърво и камък работя. Татко беше като енциклопедия - всичко знаеше и каквото хванеше, го праваше като картинка. Имам този ген, дано да съм го предал на деца и внуци”, споделя майсторът. С баща си и двамата си братя на младини Георги вдигнал във Вършец три големи къщи - за всеки по една. Но братята му починали млади, преди 20 години си отишла от този свят и съпругата му Маргарита и го оставила сам с две дъщери.

„Станах за тях и баща, и майка - перях, готвех, грижех се да са облечени и нахранени. Мисля, че се справих - децата ми вече имат професии, работят, създадоха семейства, гледат свои деца”, разказва пенсионерът, цитиран от Труд. За 48 години труд и данъци в хазната държавата дала на Георги Атанасов 250 лева пенсия. Той обаче смята, че парите му стигат и дори остават. Научил се е от младини да живее скромно. Не се чувства ощетен, че никога в живота си не е ходил на море, виждал го е само по телевизията. Не страда и че не е пътувал в чужбина - веднъж само отишъл до Югославия. Харесало му, но много повече му харесва да е в дома си, с близките в родния Вършец, под зелените била на Балкана и да прави нещо, което остава след него.

„Парите, ако не носят конкретна полза и радост, са нищо! Продължавам да работя и ако имам още години и здраве пред себе си, пак ще събера пари и пак ще ги даря на някой, който има повече нужда от мен!. Дано и други хора да направят същото”, казва 71-годишният бай Георги Атанасов.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg