
Март 2025 г. е подобен на март 2024 г. и е един от най-топлите месеци март от началото на века, се съобщава в справка за времето през март 2025 г. на учени от Националния институт по метеороология и хидрология (НИМХ).
Средните месечни температури са между 7 и 12 градуса по Целзий и имат отклонение от месечната норма между 2 и 5 градуса. Най-високата измерена температура е 30,6 градуса на 15 март в гр. Павликени, обл. Велико Търново. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e минус 9,8 градуса на 20 март в гр. Чепеларе, обл. Смолян, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 19,1 градуса на връх Мусала на 19 март. В София най-високата измерена температура е 27,1 градуса на 15 март, а най-ниската – минус 5,4 градуса на 20 март.
В по-голямата част от страната месечните суми на валежите са около климатичната норма – между 50 и 150% от нея. Суми под климатичната норма – между 13 и 50% от нея, има главно в Североизточна България. По отношение на валежите този месец март е подобен на месеците март на последните две години – 2023 и 2024 г. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 60,9 мм в района на ски парк Картала, планината Рила, обл. Благоевград, на 28 март. В София месечната сума валеж е 30,3 мм, което е 67% от нормата, а максималният 24-часов валеж е 6 мм от дъжд на 2 март. На 18–19 март в Западните Родопи и на места в Северна България от снеговалеж се образува нова, тънка и нетрайна снежна покривка. В страната най-висока снежна покривка в населено място е измерена в с. Равногор, обл. Пазарджик, на 1 март – 10 см, а на планински връх – 144 см на връх Ботев на 5 март. През периодите 13–17 и 28–31 март има гръмотевична дейност, а на 16 и 17 март има и регистрирани градушки, съобщават от НИМХ.
В началото на месеца, в размито барично поле с относително ниско налягане, времето е предимно облачно, в много равнинни райони с намалена видимост, на места има слаби валежи от дъжд или дъжд и сняг.
През следващите дни до края на първото десетдневие налягането слабо се повишава и полето придобива антициклонална кривина. Времето е слънчево, почти тихо или със слаб вятър, на отделни места в равнините сутрин за кратко с намалена видимост. Температурите се повишават.
Първата половина на второто десетдневие страната е в предната част на дълбока долина, а баричният градиент се увеличава. Вятърът от юг-югозапад се усилва, особено в Източна България и в районите, разположени северно от планините. С него се пренасят много топли въздушни маси, както и сахарски прах. Температурите се повишават чувствително и на 15 март в Централна Северна България са измерени максимални температури 30 градуса по Целзий. Облачността е предимно значителна, но има само изолирани незначителни превалявания. На 13 март валежите са на повече места, но отново са слаби и краткотрайни.
От 16 до 18 март през България от запад на изток преминава долина със студен атмосферен фронт, а въздушната маса в нея е много студена, с арктичен произход. По линията на фронта има краткотрайни валежи, на места с гръмотевици, има и локални дребни градушки. С обръщането и усилването на вятъра отначало от северозапад, впоследствие от североизток температурите бързо и чувствително се понижават. През нощта на 17 срещу 18 март с продължаващото застудяване и температури вече около нулата на места в Северна България и по високите полета на Западна дъждът преминава в сняг, но валежите отслабват и спират, без да се образува нова снежна покривка, като в края на второто и началото на третото десетдневие налягането се повишава. Времето е слънчево, сутрин студено, но дневните температури се повишават, казват още учените от НИМХ.
През периода 22–31 март Балканите отново са в циклонално поле. Преобладава облачно време, на места с валежи от дъжд, предимно слаби. На повече места и повече по количество са валежите на 28 март, когато над страната преминава студен атмосферен фронт. Отначало въздушният пренос остава от юг и затоплянето продължава. В атмосферата се съдържа и сахарски пустинен прах. Впоследствие от североизток прониква относително по-студен въздух и дневните температури слабо се понижават. На места отново има слаби валежи от дъжд.
За състоянието на реките от института съобщават, че през по-голямата част от месец март водните количества на реките в страната са били около и под праговете за средни води. В периодите 2–3 и 17–18 март в резултат на валежи са регистрирани по-значителни повишения на речните нива на южночерноморските реки. Значителни повишения са отчетени през втория период във водосборите на р. Ропотамо (до +186 см), на р. Факийска (до +136 см) и на р. Велека (до +83 см), но няма излизане на води от речните корита. В периода 27–31 март в резултат на валежи има повишения на речните нива в цялата страната, по-значителни във водосборите на р. Струма и р. Места, и водните количества на реките са били около и над праговете за средни води.
Агрометеорологичните условия през март са динамични. След високите за сезона температури в средата на месеца, с максимални стойности, достигнали на места в Дунавската равнина до и над 27–28 градуса по Целзий, в края на второто десетдневие агрометеорологичните условия претърпяват значителна промяна. Закъснелите зимни прояви на времето с валежи и от сняг и отрицателни минимални температури, на много места в страната под минус 3–4 градуса, повишават риска за повреди от измръзване при встъпилите във фаза цъфтеж овошки.
Още от категорията

Нови правила за рецептите


Регистрираха две земетресения край Сандански
Акценти



Токсиколог за хванатия в Пловдив шофьор с 4 промила ВИДЕО


Срути се подпорна стена в източната част на Небет тепе


Зимна приказка през април: Сняг вали в Родопите

