От 1 януари 2026 г. България официално влиза в еврозоната. От този момент нататък ще плащаме всичко в евро, но през първия месец след промяната в магазините ще важат специални правила. Клиентите ще могат да плащат и в левове, докато търговците ще отчитат продажбите само в евро, а рестото по правило ще се връща в европейската валута. Кога може да се върне ресто в левове, какви са правата на потребителите, ще има ли „двойни каси” и в кои случаи търговецът може да откаже плащане? За тези и още практични въпроси TrafficNews се обърна към Националната агенция за приходите, откъдето разясниха как ще изглежда целият процес на практика:

Как ще се извършват плащанията в брой през януари

От НАП уточняват, че от 1 до 31 януари 2026 г. банкнотите и монетите в левове остават законно платежно средство на територията на страната. През този период клиентите ще имат право да плащат както в левове, така и в евро.

Ключовото правило за търговците е свързано с връщането на ресто. При плащане в брой, независимо от използваната валута, остатъкът следва да се връща изцяло в евро. По изключение, когато търговецът няма достатъчна моментна наличност в евро, рестото може да бъде върнато изцяло в левове.

В официалния си отговор приходната агенция посочва още, че търговецът има право да откаже приемането на повече от 50 броя монети в левове и стотинки при една трансакция.

При рекламация на стока или услуга, когато потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума, връщането се извършва в евро. Ако обаче търговецът не разполага с необходимата наличност, сумата може да бъде възстановена изцяло в левове.

Изключения при автомати и самообслужване

Задължението на търговците да приемат плащания в левове през периода на двойно обращение не се отнася за операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване, включително такива без електрическо захранване. За тези продажби от датата на въвеждане на еврото ще се използва само евро, уточняват от НАП.

Една отчетна валута, независимо от плащането

От датата на въвеждане на еврото всички продажби в търговските обекти ще се регистрират и отчитат само в евро и центове. Това означава, че не се въвеждат отделни „каса евро“ и „каса лева“ във фискалните устройства. Служебните операции и отчетността на касата също ще се извършват единствено в евро.

В същото време, тъй като през януари клиентите ще могат да плащат и в левове, в касите ще има наличности и в двете валути. При осъществяване на контрол от органите по приходите съпоставката между отчетената чрез фискалното устройство сума и фактическата касова наличност ще се извършва, като левовата наличност се превалутира в евро по официалния курс. Начинът на съхранение на двете валути остава въпрос на организация на всеки търговец.

Как ще изглеждат касовите бележки

От НАП посочват, че от 1 януари до 8 август 2026 г. във всички фискални и системни бонове, отчитащи продажби на стоки и услуги, задължително ще се отпечатва информация за общата сума в евро, превалутираната ѝ стойност в левове и използвания обменен курс. Това изискване важи както за хартиените касови бележки, така и за електронните бонове и други документи, които регистрират плащането.

Какви указания важат за касиерите

В преходния период касиерите ще работят с евро като отчетна валута. Ако потребител поиска информация за стойността на рестото в левове, търговецът е длъжен да я предостави устно. Отчетността и приключването на касите ще се извършват изцяло в евро, независимо дали плащанията са направени в левове или в евро.

Какви са правата на потребителите

От приходната агенция подчертават, че за потребителите е важно да са запознати с официалния фиксиран курс лев–евро. При необходимост от изчисления те могат да използват калкулатора на сайта evroto.bg.

НАП напомня още, че въвеждането на еврото не може да бъде използвано като основание за необосновано повишаване на цените. Търговците нямат право да увеличават цените на стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори, върху които не могат да влияят. При съмнения за некоректно превалутиране или необосновано поскъпване потребителите могат да подадат сигнал до Комисията за защита на потребителите.