Тази година Баба Марта идва със студ и снежни преспи. Това, обаче, не спира пловдивчани да се подготвят за празниците. Красиви мартенички заляха Пловдив още през първата половина на февруари, а накитите варират от традиционните бели и червени кончета до по-съвременни сувенири.  

В българския фолклор се счита, че баба Марта е сестра на двата най-люти месеца в годината - януари (Голям Сечко) и февруари (Малък Сечко). Тя, обаче, е по-непредвидима и от двамата - понякога е румена и засмяна, друг път идва люта и разярена. За да се предизвика благоразположението й, през последните дни от февруари се провеждал ритуалът "Пърлене на Баба Марта" - лютата и лоша зима се гонела с палене на огньове, кукерски игри, месене на баници и пукане на пуканки. 

Закичването с мартеничка е най-разпространеният обичай в чест на Баба Марта. Традиционно на 1 март се закичват с тях хора и добитък, за да се пожелае здраве и плодородие през цялата година. Ритуалното изплитане на тъкани и нишки от бели и червени конци било разпространено по цял свят още в Античността. Някои свързват обичая с древните траки, а други го обвързват с Аспаруховите българи. Легендата за тях е свързана с 681 г. и създаването на Българската държава. 

Хан Аспарух достигнал до земите на юг от Дунав и останал запленен от тях. След обявяването на новосъздадената Българска държава, владетелят решил да направи жертвоприношение към бог Тангра. По традиция трябвало да запали жертвената клада със стръкче изсъхнал копър, но никъде на намерил такъв. Тогава на рамото му кацнал сокол. Птицата била изпратена от сестра му - Хуба, която още живеела в бащините земи. На крачето му с бяло конче било завързано изсъхнало стръкче копър, но понеже Хуба го била стегнала твърде силно, крачето на птицата се разранило и кръвта обагрила конеца. 

Ханът извършил ритуала, а обагреното в бяло и червено конче си закичил за здраве. 

Сред най-търсените мартенички тази година са Пижо и Пенда. Стара българска легенда разказва, че те били двама влюбени. Пижо бил напет, трудолюбив, с червени бузи, винаги се притичвал на помощ. Пенда пък била най-свидната мома, с коси черни като катран и кожа по-бяла и от мляко. От пръв поглед се влюбили двамата, вдигнали сватба за чудо и приказ, а хората от селото толкова се радвали на чистата и красива любов между тях, че ги увековечили в тези два образа. Съдейки от една легенда, свързана с траките и елините, Пижо всъщност бил бог Марс, а Пенда - богинята Белона, между които изгряла любов. Първи март се свързвал не само с настъпване на пролетта, но и с отиването на война. За да закрилят двамата богове войниците, жените им връзвали бели и червени кончета, украсени с мъниста.  

Оригинални сувенири продават из цялата Главна пешеходна улица въпреки времето, а сред майсторите са и занаятчии от Уличка на занаятите. На сергиите им можете да видите традиционни ръчно изработени сувенири - лъжица, подкова, чанове и дори метла, украсени като мартенички. Вярва се, че подковата носи късмет и пази дома от зли сили, докато метлата символизира смирение и мъдрост. Чановете пък са гласът на дома - смята се, че колкото по-силен е звукът им, толкова по-весела е къщата.  

За малчуганите, а и за големите, да предвидени мартенички с любими супергерои, а за футболните фенове - мартенички на любим отбор.  

Сред най-оригиналните мартеници, които се предлагат в мрежата са татуировките. Те също биват както по-традиционни, така и по-разчупени, а татуировката е с трайност няколко дни.

Закичването с мартеница е разпространен обичай не само в България, но и в Албания, Гърция, Сърбия и Румъния.