
Защо Министерство на културата и НИНКН не желаят да спасят първия български киносалон, кога най-сетне емблематичната сграда в стил сецесион на най-старото ни кино ще бъде обявена за паметник на културата от национално значение, питат от сдружение „Кинопамет".
Сградата на кино "Модерен театър" се намира на столичния булевард "Княгиня Мария Луиза" № 26 и от години е в окаяно състояние. Киносалонът отваря врати през далечната 1908 г.
Към момента киното е паметник на културата от "местно значение". От "Кинопамет" настояват то да бъде прекатегоризирано от в "национално значение".
За съжаление собствениците на уникалната сграда в стил виенски сецесион, построена през 1907 г. по планове на арх. Димитър Начев, не полагат грижи за поддръжката й, а като резултат олющената й червена фасада се рони и мазилката пада на парчета, създавайки сериозен риск за преминаващите по тротоара, отбелязват още от сдружението.
Смяната на статута на "Модерен театър" ще предпази сградата на първото българско кино и от потенциалната заплаха тя да бъде изтърбушена и набързо превърната в хипермаркет без паркоместа по примера на случилото се със столичното кино „Европа палас" на ул. "Алабин" 35, изтъкват от неправителствената организация.
Аварийното и опасно състояние на знаковата сграда налага министър Боил Банов на основание чл.12, ал.4, т.2 от Закона за културното наследство в най-кратки срокове да предложи и с решение на Министерски съвет сегашният собственик на "Модерен театър" да бъде обезщетен с равностоен имот – частна държавна собственост, или с право на строеж върху друг имот - частна държавна собственост.
По нататъшното стопанисване и управление на имота на бул."Мария Луиза"№ 26 следва да се възложи на Изпълнителна агенция „Национален филмов център" или на Българска национална филмотека, а средствата за реставрация на така ценната и важна за историята на българското кино и българската духовност сграда, в която се е намирало и първото у нас звукозаписно студио, където са се създавали записите на Аспарух Лешников, могат да се осигурят по европейски програми, изтъкват от гражданското сдружение.
Още от категорията

Близо една четвърт от работещите българи не могат да си позволят едноседмична почивка

Учен от Добруджа каза коя е зърнената култура на бъдещето
