Великден е най-големият празник за всички православни християни. В християнската религия Възкресение Христово празнува връщането към живот на Исус Христос на третия ден след разпъването му на кръста.

Този празник води началото си от Първия вселенски събор през 325 година и се приема, че той се празнува от всички християни в неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.

Поради връзката му с лунния календар, последният е подвижен празник, затова и Великден променя датата си. По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица.

Великденското тържествено богослужение започва в събота вечер, преди полунощ и след приемането на благодатния огън от свещеника той обявява Възкресението с думите: "Христос Воскресе!", а християните отговарят: "Воистину Воскресе!". 

Всяка година у нас се носи свещен огън от Божи гроб. Той се разнася до всички християнски храмове и точно в полунощ се изнася, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него. Със запалената свещ, се обикаля църквата три пъти за здраве. Великденският огън съществува като светска традиция от XVI век, но произхожда още от предхристиянските обичаи.

Този голям християнски празник е свързан с определена символика, а именно: боядисването на яйца, месенето на козунак, великденското агне.

Най-важният символ на този ден е Великденското яйце, символ на новото начало. Яйцето, обагрено в червено, е символ на Христовата кръв.

Преди появата на козунаците за Великден са приготвяни така наречените обредни хлябове. Историята на великденските козунаци датира преди повече от три века. Тогава, в началото на XVII век, френски хлебар омесва първия козунак за празника и поставя началото на тази традиция, която съхраняваме и до днес.

Изключително важен великденски символ е и агнето. То олицетворява Исус, който е представен в христианската традиция като божии агнец, освен това, то се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението.

На Велики Четвъртък, по традиция, се боядисват великденските яйца, като първото задължително е червено, символизиращо възкресението и кръвта на Исус. Най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце и прави кръстен знак на челата на децата за здраве. След това яйцето се слага пред домашната икона. Така се пази до следващия Великден, когато се чупи и по него се гадае за бъдещето на дома. В някои краища това яйце или друго червено се заравя в нивата, за берекет и да пази реколтата.

На Велика Събота се отдава почит на мъртвите. На този ден също може да се боядисват яйца.

Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя отново се ходи на черква за тържествената великденска литургия, след която идва ред на празничната трапеза. Основен момент в обредността според българската великденска традиция е боренето с яйца. Твърдата черупка символизира запечатаната гробница на Христос, а пропукването на яйцето – Неговото възкресение. Този ритуал, символизиращ победата на възкресението над смъртта.

След обяд на Великден идва ред на обичая "люленки". Всички моми отиват на място, където има високо дърво и се люлеят за здраве. Тук идват и момците и всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести.

В понеделник, първия ден от Томина неделя, в някои райони съществува обичай, наричан "размятане на яйца", затова и денят се нарича разметен понеделник. Застанали в две групи, една срещу друга, момичета и момчета търкалят червени яйца помежду си.

Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – тъй наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!