Съборът на връх Рожен се проведе за последно през 2006 г. След 8-годишно прекъсване, той се организира под нова форма и освен самобитни фолклорни изпълнения на самодейци от цялата страна, тази година фестивалът ще се допълни с изложения, музейни експозиции, борби, атракции, шоу и кулинарни демонстрации.
За новия формат Събор на народното творчество и животновъдство "РОЖЕН", който предстои от 17 до 19 юли се направи шумна реклама, местата в хотелите и къщите в целия регион свършиха още през пролетта, търговците вече пресмятат обороти и печалби, а организаторите предвиждат 3-дневна програма с множество атракции и новости, които за пръв път ще се предложат на Роженските поляни, пише стандарт. Може би непроменена е само емоцията на стотиците самодейци, които 3 дни ще пеят, свирят и покажат традиции, и обичаи от своя регион на четирите сцени. Както и тръпката от уикенд купона за запалените любители на смесицата от авантюра, пътуване, съчетана с хапване и пийване под открито небе, гарнирани песни и музика.
За родопчани обаче Рожен е много повече от събитие с бизнес и рекламно измерение. Рожен и съборът на поляните там е символ на изстрадана и съкровена родова история. Точно през ливадите на върха до 1912 г. минавала границата между България и Османската империя. Под него били трите изкуствено отцепени тогава села - Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци, от турската. На Роженските поляни преди 117 г. за пръв път се срещат разделени от браздата цели родове и семейства.
Първият събор е организиран през 1898 г. по идея на свещеника в Соколовци отец Ангел Инджов, който призовава енориаршите в Деня на св. Пантелеймон - 27 юли, да почетат всички светии на роженските параклиси. Оттогава там родопчани се събирали на родови срещи и пеели народни песни под съпровод на гайда, пекли чевермета на жар и споделяли радости и скърби. В годините Роженският събор се превръща в общонационален и става събор-надпяване на българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото сцени на най-големия фестивал на народната песен в България. Именно от Рожен в Космоса излита и песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска. Там и до днес се провежда съборът, чийто символ е самобитният гайдарски оркестър "100 каба гайди", основан през 1961 г.
Идеята на Сдружение "Рожен - Наследство в бъдещето" сериозна амбиция да възстанови традиционния събор и да го развие, допълвайки го със стопански и етнокултурен аспект.
Ако трябва да се илюстрира в цифри, събитието изглежда така: палатков лагер, разпънат на 40 дка площ, над 350 000 гости за трите дни на събора, 40-хилядно хоро на поляните, 7 565 участници във фолклорния конкурс.
400 гайдари само за откриването. Ще се надпяват 317 певчески групи и 25 ансамбъла - два пъти повече от предишните две издания през 2000 г. и 2006 г. 261 индивидуални изпълнители ще представят песни от различни фолклорни области, ще има 30 дуетни изпълнения, 12 оркестъра ще участват в конкурса. Новост в програмата е "Надиграване в Рожен" за най-добрите изпълнители от 110-те танцовите групи, участващи във фолклорния конкурс, а за победителите ще има специални награди. Надпреварата всеки ден ще в 7 кръга, всеки от по 5 минути. Ще се играят родопски, македонски, северняшки, добруджански, тракийски и шопски хора, а финалът ще са шеметни ръченици.
"Детски Рожен" е другата атракция, в която децата ще рисуват върху вода, ще пробват грънчарство, ще правят скулптури. Ще се включат и деца в неравностойно положение от 10 социални дома. Алея на занаятите ще представя традиционни производства - грънчарство, ножарство, медникарство, тъкачество, дърворезба и други. Повече от 60 занаятчии ще изложат произведенията и на живо ще покажат майсторлък. За животновъдното изложение са разпънати шатри за над 300 животни от 30 породи. Повече от 200 кучета от България и други 13 страни ще участват в Международното изложение на овчарски кучета.
Предвижда се демонстрация за сравнение на технологии за производство на сирене отпреди 500 г. и по съвременни рецепти в мобилни мандри направо на ливадите. Три звезди от ТВ шоуто "Мастер шеф" ще участват в кулинарното турне, заедно с Ути Бъчваров, който ще върти и родопски гозби.
Няма да се допусне да звучи чалга, от което и да е заведение на поляните, ако пък някоя кръчма надуе попфолк, ще му се дръпне захранването, обяви един от организаторите на събитието Симеон Караколев от Сдружение "Национален събор на овцевъдите в България". На събора ще звучи само автентична българска музика - фолклор, а всеки ден изпълненията на сцените ще спират за половин час и ще се лее само право българско хоро. Идеята е на него да се хванат възможно повече хора. Очакванията са около 30-40 хиляди човека да тропат заедно на поляните, но без амбиции за поставяне на рекорд. Дронове ще заснемат от въздуха мащабите на хорото, както и панорамни кадри на цялото събитие.
Организаторите твърдят, че няма да допуснат сергии с евтини стоки и кичозни сувенири, ще с продават само изделия на производители на биопродукти, работи на занаятчии и детски играчки, за да не се превърне събитието в битпазар. За охраната и реда са осигурени над 90 частни охранители и близо 200 униформени от полиция и жандармерия.
Според Караколев очакваните приходи за хотелиерите от нощувки в региона да са 15 млн. лева за трите дни на събора, а места за туристи няма дори в Асеновград.
Вход за събора и пари за паркинг няма да се плаща, като са осигурени места за около 5 000 автомобила. Организаторите и община Смолян обаче призовават гостите на събора да използват обществения транспорт, като са осигурени достатъчно автобуси, които ще тръгват от автогара Устово на всеки половин час срещу билет от 2 лева. Обратни курсове рейсовете ще правят до среднощ, а градските автобуси в Смолян ще се движат с удължен график. Ще се проведе и благотворителна кампания за борба срещу рака на гърдата. За хората с увреждания ще има обособени паркоместа и ще има специални подходи към сцените.
TrafficNews.bg