Случаите на морбили в Пловдив и областта продължават да растат с всеки изминал ден. Ежедневно през Вирусологична лаборатория към УМБАЛ „Св. Георги” минават десетки проби за изследване.  Какво обаче представлява заболяването, какви са симптомите и как може да с предпазим? Отговорите дава д-р Мария Атанасова, началник на Вирусологична лаборатория към УМБАЛ „Св. Георги”.

-Д-р Атанасова, какво представлява заболяването, известно като морбили?

-Морбили е остро инфекциозно заболяване с вирусен произход, което се среща повсеместно. Източник е само болният човек, няма здрави носители. Вирусът прониква през горните дихателни пътища, но също и през очната лигавица (конюнктивата). Инкубационният период (от заразяването до поява на първите признаци) е средно 14 дни. Болестта протича в 3 стадия: катарален (3-4 дни) – с втрисане, висока температура, кашлица, хрема, конюнктивит; обривен - на 4-5 ден се появява характерен кожен обрив, започващ от главата, който слиза постепенно надолу по тялото и крайниците. Обривът достига своя максимум на 3-ия ден, когато и състоянието на болния е най-тежко, след което избледнява в същата последователност, с поява на лющене по кожата. Третият стадий е възстановителният.

-Колко са потвърдените случаи на морбили за Пловдивска област?

У нас последната голяма епидемия от морбили се разви между 2009-2011 г. с над 24000 заболели, предимно роми, като инфекцията е била внесена от Германия. Тогава случаите са изцяло потвърждавани в Националната референтна лаборатория по Морбили, паротит и рубеола към Националния център по заразни и паразитни болести в София.

Настоящият епидемичен взрив се разви в Пловдивска област. Той започна в средата на март и продължава вече трети месец, като отново най-засегната е ромската общност. Лабораторните изследвания за морбили сега се извършват във Вирусологична лаборатория на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Само първите случаи са изследвани успоредно и в референтната лаборатория в София, след което лабораторната диагностика продължава да се извършва само при нас. В референтната лаборатория е изпратена и урина от първите болни за изолиране на вирусния щам, като генетичните изследвания показаха, че този път той е внесен от Румъния.

До момента ние сме изследвали над 200 пациенти, като потвърдените случаи с морбили са 102, но броят им продължава да расте, тъй като ежедневно постъпват нови проби, сред които продължава да има позитивни.

-Каква е процедурата по потвърждаване на заболяването?

Водеща е клиничната картина на болестта, която лекарите-инфекционисти и педиатри дори от по-младото поколение вече познават много добре. Болните с характерни признаци на болестта обикновено постъпват в Инфекциозна клиника и по-рядко – в Детска клиника на УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив. От тях се взима кръв и се изпраща във Вирусологична лаборатория на същата болница. За самото изследване от кръвта се отделя серум. Използва се така нареченият имуно-ензимен метод (ELISA). С него в серума на пациента се доказват антителата, които неговата имунна система е изработила срещу морбилния вирус с цел да го елиминира. С други думи методът се основава на имунния отговор на организма срещу вирусния агент, който отговор винаги е строго специфичен.

-Каква апаратура е нужна, за да бъде доказано то? 

Използваме както обичайната апаратура за имуно-ензимна диагностика, така и автоматизирана, която спестява време и труд и дава максимално точни резултати. Лабораторията по Вирусология към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив е обособена през 2014 г. като самостоятелно звено, но в действителност вирусологични изследвания се извършват от края на 2002 г. в рамките на Лабораторията по Микробиология към Университетска болница. Още тогава са получени първите сертификати, разрешаващи провеждане на вирусологични изследвания. Техният спектър през годините се разшири,  за да се отговори на нуждите на клиниките и на амбулаторните пациенти от такъв тип изследвания. Днес лабораторията ни достигна критериите на 2-ро ниво на компетентност от медицинския стандарт по Вирусология. В нея се извършват изследвания за основните видове вирусни хепатити, за HIV инфекция, морбили, паротит, рубеола, цитомегаловирусна инфекция, инфекциозна мононуклеоза и др. Разполагаме с висококвалифициран персонал от лекар със специалност вирусология, биолог и лаборанти. Работим с качествени реагенти, отличаващи се с висока чувствителност и специфичност.

-Какво трябва да знаем за заболяването и как можем да се предпазим от него?

Морбили е от групата на ваксинопредотвратимите заболявания. В националния имунизационен календар на РБългария е залегнала двукратна имунизация срещу вируса-причинител, като първата се прави на 13 месечна възраст, а на 12 г. – реимунизация. Ваксината е част от комбинираната тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Необходимостта от имунизация срещу морбили произтича от факта, че това заболяване, което е силно заразно и лесно се разпространява сред неимунизирана популация, може да протича тежко, с опасни усложнения, които се наблюдават в около 30% от случаите. Те могат да засегнат белия дроб – пневмония, мозъка – остър и подостър паненцефалит, чревния тракт - диариен синдром, хепатит и др. Застрашени са най-вече децата под 12 месеца (ненавършили имунизационна възраст), неимунизирани и неболедували възрастни, както и хора със заболявания, отслабващи имунната система, напр. СПИН. При тези групи морбили може да се развие в тежка форма. Сред нашите пациенти има вече един регистриран смъртен случай – на бебе от ромски произход, което разви фатална пневмония като усложнение.

Единственият начин да се ограничи морбили е високият ваксинален обхват – имунизиране на над 95% от популацията. Това създава т.нар. колективен имунитет на обществото. Когато той е висок, спира се циркулацията на вируса в обществото. Така биват предпазени от среща с вируса и малкото на брой индивиди, при които има противопоказания за поставяне на ваксина. На родителите на бебета ненавършили възраст за имунизация, се препоръчва да ограничат контактите на детето с други деца и възрастни до поставяне на първата ваксина. Както в предишната епидемия, така и в настоящия епидемичен взрив, част от болните са ваксинирани срещу морбили. Но трябва изрично да се подчертае, че при такива лица морбили протича много по-леко, а самите те обичайно не разпространяват заболяването към своите контактни. Следователно ваксинопревенцията остава най-сигурната защита, от която родителите не бива да лишават своите деца.