Това място не е отворено за туристи. Трябва не само да знаеш, че го има, но и да получиш достъп до него. Не е невъзможно,  защото това продължава да е стаята за отдих в управлението на Старинен Пловдив, която и до днес се използва за тая цел. Може до утре да се разсъждава на темата дали богатството в тази малка приземна стаичка трябва да си остане в този вид или да се гледа през ограничителна лента, но без спор това е едно от малкото истински автентични места, свързани с резервата.

Всички възрожденски къщи, в които обикновено водим гостите си и в които се дивим на старовремската наредба, всъщност са старателно направена реплика с търсено другаде обзавеждане. Това в никакъв случай не намалява стойността им, напротив, това беше целта, която са си поставили хората, за които сега ще стане дума. Но и подчертава фактът, че едно от малкото съвсем автентични места е тук. В стаята за отдих, по стените, изписани от големия Борис Димовски, с бръмчащата машина за кафе и изстиващия чай на масата. Това е било мястото, в което са се отбивали всички, това е мястото, където са се обсъждали филми и роли, театрални постановки, картини и изложби, бъдещето на стария град. Стенописите са създадени в началото на 80-те, а освен имената, останали в културата, тук са изобразени и всички, които са имали връзка и с мястото, и със Стария Пловдив.

Следващите редове ще приличат на поменик и за съжаление, в повечето случаи това ще е вярно, но въпреки това дават ценна информация за атмосферата и духа, които някак са още живи точно тук. Шаржовете на Борис Димовски не са самоцелни, цялата картина, обединяваща четирите стени, вратата и прозореца, разказват историята на едни времена, които направиха Пловдив столица на културата много преди Европа да се сети.

Автор на витражите е Коста Форев, но той продължава да интерпретира разказа на Борис Димовски . Форев е изрисувал дори първата чистачка на управлението- леля Пенка и отец Димитър от църквата „Св. Константин и Елена“.  В разказа на Борис Димовски участват Йоан Левиев, Начо Културата, Павел Матев, Георги Божилов- Слона, Светлин Русев, Катя Паскалева, арх. Петко Кикиманов, Димитър Киров и Русалия Кирова, Мими Никова, Енчо Пиронков, Елена Бърдарова, Иван Славков, Анжел Вагенщайн, реставраторът Здислав, архитект Роменски и съпругата му, тогавашният кмет на града Паникян, Стефан Цанев, Христо Ганев, Иван Андонов, Стефан Мавродиев, Радой Ралин, Валери Петров, Коко Азарян, Елена Райнова, София Несторова, Лиляна Попова, София Василева, Николай Кучков, Георги Баев. Борис Димовски е рисувал и другаде в Стария Пловдив, а миналата година управлението отбеляза годишнината на резервата с изложба негови шаржове.

Повечето бяха точно от приземната стаичка на управлението. Има чар в това да си там, да отпиваш от ароматното си кафе и да помълчиш. Това малко пространство до такава степен е пропито с оная живата, истинска култура, че някак и физически се усеща. Съвсем истински.