Главният секретар на Мюфтийството Джелал Фаик обяви, че няма информация дълговете на вероизповеданието да са били опростени заради натиск от Турция.
"Това е новост за нас, лично аз разбрах от медиите за подобна новина", посочи той пред БНР.
За намесата във вътрешната ни политика съобщи турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който обяснил на всеослушание на партийно събрание, че е оказал въздействие върху София, за да спаси от разпродажба имотите на мюсюлманско вероизповедание.
От Външно пък съобщиха, че министър Екатерина Захариева е провела телефонен разговор с Чавушоглу, но без да се уточнява кога се е случило това.
В съобщение от МВнР се казва, че Чавушоглу е изразил притеснения, че "поправките в българския Закон за вероизповеданията са насочени срещу мюсюлманската общност". Захариева обаче го уверила в обратното - че промените "гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания".
Вчера родните депутати окончателно приеха последните промени в Закона за вероизповеданията и разсрочиха натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години.
На практика обаче тази промяна е в полза само на Главното мюфтийство, тъй като другите религии почти нямат данъчни задължения, а неговите възлизат на малко над 8 млн. лв.
"Ние не сме страна по това политическо говорене, което е в момента. Освен това мисля, че е крайно време българският народ да се отърси от комплекса на малкия народ, защото едва ли някой министър от външна страна ще тръгне да оказва влияние", настоя днес Фаик.
Главният секретар на Мюфтийството пресметна, че дълговете са 8 млн. лв. и били натрупани между 2006-2012г. от предишното ръководство на мюсюлманското вероизповедание.
Джелал Фаик обясни, че даренията към мюфтийството от турския Дианет (службата, която отговаря за вероизповеданията в южната ни съседка) са прозрачни - 2 млн. лв., които обаче отивали предимно за трите духовни училища. Тази практика била от 5 години насам.