Минимални заплати по сектори - най-рано от 2017 г.

Проблемите на пазара на труда остават остри, защото липсва интегриран подход към социалните групи, а мерките са неефективни и нецеленасочени. Делът на българите, изложени на риск от бедност, остава висок, особено сред децата, възрастните, ромите, живеещите в селските райони. България е с най-ниските доходи в ЕС и с най-ниската производителност на труда, но ръстът на реалните заплати продължава да изпреварва този на производителността. Това са част от изводите за страната ни в тазгодишния доклад на ЕК за социално-икономическото развитие.

В доклада се посочва, че кабинетът обмисля да въведе минимални заплати по сектори, които да се договарят от бизнеса и синдикатите, но най-рано от 2017 г., пише в. Сега. Тук основният проблем е острото несъгласие между социалните партньори за критериите, на базата на които да се определят минималните заплащания. За тази година прогнозата е, че 360 хил. българи ще работят на минималната заплата от 420 лв. - около 12 на сто от всички, като техният брой в последните години расте постоянно. 

"Важно е производителността да се повиши, за да се запази конкурентоспособността в контекста на свиване на предлагането на работна ръка и наличието на натиск върху заплатите. Намаляването и застаряването на работната сила и слабото участие на пазара на труда могат да застрашат капацитета за приспособяване на икономиката в дългосрочен план", коментират от ЕК. Разходите за труд растат, но това се дължи главно на увеличението на плащаните от работодателите социалноосигурителни вноски и други разходи. 

Системата за социална закрила не осигурява достатъчна подкрепа, а хората на социални помощи нямат стимул да търсят работа. Независимо от непрекъснатото увеличаване на минималната заплата и ръста на средните доходи, доходите на най-богатите 20% от българите са почти седем пъти по-високи от тези на най-бедните 20 на сто, отбелязва още докладът.

Безработните над 1 година българи се увеличават въпреки слабото възстановяване на пазара на труда - над 60% от всички безработни са без препитание повече от 12 месеца. Това е едно от най-високите нива за ЕС. 

Още по-тревожно е, че едва около 14 на сто от дългосрочно безработните през 2013 г. например са си намерили работа през 2014 г., което ни нарежда на третото място в ЕС по устойчива дългосрочна безработица. 

Освен това всеки пети без работа над година е над 55 години, а всеки трети - с ниска квалификация. Данните доказват, че дългосрочната безработица е структурна, а политиките на пазара на труда се провалят, защото не са насочени конкретни и приотизирани, пише в доклада. И въпреки стряскащата статистика конкретните усилия на правителството за тази група са недостатъчни. Заетостта сред младежите е много ниска - едва 22.6 на сто.

Акцент е поставен върху слабото участие на ромите на пазара на труда. Повече от 20 на сто от влизащите на пазара на труда младежи са роми, но в същото време според цитираните данни заетостта сред тях е изключително ниска - само 37% от мъжете и едва 25% от жените от ромски произход са заети, а по-голямата част работят неквалифициран труд.