От Париж през Прага, Варшава до София и Белград - третата вълна на заразата притиска Европа на фона на бавна ваксинация. Всяка седмица 20 000 европейци се прощават със живота си.

На този фон в цяла Австралия вчера бяха регистрирани едва 9 случая. На какво се дължи това?

В Австралия COVID-19 вече не е първа новина. В новинарския поток от последния месец откриваме още информация за наскоро проведения гей парад.

Миналата година случаите се увеличаваха твърде бързо. През август в щата Виктория заразените са близо 700 на ден. Тогава правителството получава една - на пръв поглед смела идея. Неин автор е здравният експерт и бивш главен секретар на здравното министерство на Австралия - Стивън Дъкет.

„Осъзнахме, че ако не се опитаме да елиминираме вируса изцяло; винаги има шанс да се върне и да има бум на заразени. Получава се нещо като йо-йо в икономиката - успяваш да намалиш случаите, справяш се за няколко седмици и изведнъж отново скок, пак затваряне, пак спад. Така никога не се връщаш към нормалното. За нас най-добрата стратегия беше шоково затваряне, за да се опитаме да елиминираме вируса изцяло. Страни като Нова Зеландия, а и някои австралийски щати, го бяха постигнали, така че знаехме, че е възможно да се стигне до нула", разказа Дъкет в интервю пред БТВ.

Кръщават стратегията "Go for zero". Тя предлага пълно затваряне на страната, дотогава, докато случаите станат нула и нито ден по-рано.

Как обаче Дъкет убеждава правителството и хората, че тази стратегия ще сработи?

„Това определено беше сериозен политически въпрос. Премиерът на щата ни ежедневно даваше пресконференции, отговаряйки на всеки въпрос. Хората бяха приковани към екраните (...) Хората в Австралия бяха видели случилото се в Европа и си казаха, че не искат да го повтарят, а да контролират вируса. Бяхме готови солидарно да приемем тези ограничения. Австралийците са доста ведри и безгрижни, така че беше изненада какъв картбланш получи правителството да наложи тези сравнително строги мерки и то за 111 дни пълен локдаун. Беше трудно за всички ни, но видяхме как започнаха да намаляват заразените. Тогава разбрахме, че ще успеем и ще издържим", отговаря Дъкет.

Щатът Виктория се подлага на най-дългия локдаун в света. Близо 4 месеца затварят всички граници - и тези към света, и тези към другите части на страната. Въвеждат вечерен час между 20 ч. и 5 ч. сутринта, забраняват излизането, а ако се налага, то е на разстояние не по-голямо от 5 километра. Затварят почти всичко. Страната влиза в рецесия - за първи път от 1991 г. насам.

Питаме - не създадели тази стратегия противоречие между това кое е правилно за икономиката и това: което е правилно за хората?

„Не е точно така. От международни изследвания се вижда, че колкото по-ниска е смъртността, толкова по-добре се развива икономиката. Така че има връзка между контролирането на вируса и поддържането на икономиката. Да, беше трудно за хората с психически проблеми, имаше много случаи на домашното насилие. Редица бизнеси затвориха. Имаше държавна подкрепа, но не за всички. Университетите и училищата не работиха. За много хора беше наистина тежко. Но когато свърши, всички бяха толкова щастливи, хората надуваха клаксони по улиците от радост. Те не бяха излизали и не бяха пазарували. Веднага щом свалиха ограниченията, всички се втурнаха да купуват и икономиката скочи рязко нагоре. Хората започнаха отново да харчат, да наваксват - не си бяха купували дрехи отдавна, не бяха ходили на културни мероприятия. Искаха да го правят и го и направиха. Тогава икономиката отново тръгна рязко нагоре“, спомня си Дъкет.

Отпускат мерките едва тогава, когато случаите стават нула, след това обаче чакат още 14 дни, докато отменят всички ограничения. От края не декември не е имало нито един загинал. В щата Виктория от седмици няма нито един нов случай и нито един човек с COVID в болница. В момента в 25-милйонна Австралия има общо около 130 случая на COVID-19, основно внесени отвън.

„Хората, пристигащи в страната, трябва да се карантинират за 14 дни в хотел. Има нарушения на карантината, системата зависи от хора, очаквано е. Органите по общественото здраве трябва да гарантират вирусът да не се разпространи. Разбира се: ако това се случи, ще трябва отново всичко да се затвори за няколко дни. Но вирусът не се разпространява и това се случва доста рядко. Шегуваме се: че в друга държава при хиляда нови случая на ден хората не се впечатляват а тук за 1 случай хората скачат: „Откъде се появи! Как се случи?!“. Държим нещата да са под контрол“, обяснява бившият здравен секретар.

Питаме Стивън Дъкет - би ли проработил подходът му в България?

„Във Виктория, където живея, населението е 5 милиона и когато стигнахме 700 заразени на ден, тогава бяха въведени мерките. Но проблемът е същият - може ли да се изолира разпространението в рамките на определено географско пространство? Въпросът е каква цел ще си поставите, дали ще си кажете: „До 90 да стигнем - пак добре“. Но като се стигне до 90 или до 150, после е неизбежно пак да има ръст. Затова трябва да се внимава“, казва Дъкет