Когато на 8 ноември си тръгва вечерта към дома си в предградие на Лондон, Марияна Андреева въобще не подозира колко важно за един човешки живот ще се окаже това нейно пътуване.

Както често се случва, задрямва във влака, тъй като е преуморена от работа, но е събудена от силен писък и вижда жена, която се превива от болки. За миг оглежда останалите пътуващи във вагона – трима мъже и младо момиче, но от въпросителните им погледи разбира, че те също не знаят какво става с крещящата дама в близост. Затова бързо се отправя към нея, за да я пита дали може с нещо да помогне.

“Още щом наближих, видях, че е бременна и ми мина през ума, че може да ражда. Когато и тя каза, че бебето май е на път, въобще не му мислих много. Свалих ѝ клина и бельото и видях, че кърви. Пак погледнах останалите пътници, но разбрах, че те са попаникьосани и от мен и просто ги помолих да се обадят на спешна помощ , а аз я сложих да легне на пода”, спомня си Марияна, разказва 24 часа. 

Когато главичката на бебето се подава, започва да я хваща страх, но бързо се овладява. Светкавично си припомня ражданията на своите три деца и на последното си внуче наскоро и казва на жената как да усилва напъните и да диша дълбоко. След няколко минути едно големичко момченце се появява на бял свят.

 

“Помолих младото момиче да го подържи, защото мъжете бяха пребледнели, а аз отидох да си взема палтото, което беше съвсем ново, и го увихме в него. Поставих бебето на гърдите на майката, за да го види. Тогава тя ми каза, че има чисти кърпи в чантата и го преместихме в тях”, разказва Андреева.

Облекчението обаче трае само миг, защото състоянието на родилката рязко се влошава. Тя започва да трепери и Марияна бързо разпознава симптомите на родилната треска, от която навремето и тя е страдала. Знае, че трябва да я завият с нещо топло, но единственото останало чисто е якето на момичето. За щастие, влакът спира на гара и след 10 минути при тях пристига лекарски екип, който реже пъпната връв и откарва майката и бебето в болница.

Марияна остава разтреперана на гарата, не само от студа, защото е останала без палто, а и защото си дава сметка, че въобще не е чула в цялата суматоха дали бебето е проплакало Звъни на дъщеря си и почти разплакана ѝ разказва какво се е случило. Дава си сметка, че няма да може да стигне сама до вкъщи, защото краката ѝ треперят от стрес, и бившият ѝ съпруг пристига да я прибере. Следващите дни преглежда британските медии, за да разбере дали всичко е наред с родилката и бебето.

Открива, че случаят е широко тиражиран, тъй като е предизвикал закъснения на няколко влака, но спасителната акция е представена като дело на дошлия медицински екип. Тогава Марияна, леко огорчена, споделя във форум на български майки в Лондон какво всъщност се е случило. Получава много насърчителни съобщения сама да потърси медиите и да им разкаже цялата история.

Обажда се във вестник “Ивнинг стандарт”, който най-подробно е проследил темата, и на следващия ден изданието вече пише как една 52-годишна българка, без медицинско образование, е изродила бебето от влака между Рейнъм и Стратфорд. С помощта на други пътници и персонала на транспортната компания тя на практика е спасила живота му с адекватната си намеса. Така Андреева изведнъж се оказва в епицентъра на голям медиен интерес. Телефонът ѝ не спира да звъни и тя буквално престава да го вдига, за да може да работи.

Така пропуска едно много важно позвъняване. На гласовата си поща получава съобщение от Натали, която я моли да се свърже с нея. Първоначално решава, че това е нейна клиентка със същото име, чийто дом почиства, но вижда, че номерът е друг и решава да върне обаждането. Оказва се, че това е родилката от влака, която иска да ѝ благодари. Издирила телефонния ѝ номер чрез репортерите от “Ивнинг стандарт”, за да я покани да види малкия Хевън (в превод - рай), за чието раждане е помогнала.

“Непремено ще го направя. Чувствам, че ние по някакъв начин вече сме свързани”, казва Марияна. Само твърде многото задължения, които има, са причина да не го е сторила до момента.

Тя живее сама с 13- годишния си син и подобно на много други сънародници на Острова работи като чистач на къщи. Това е първата работа, която си намира, когато пристига преди 8 г. в Лондон, тъй като тогава не говори добре английски език. Шансът обаче ѝ се усмихва и чрез агенция попада в лондонската къща на саудитски принц.

“Беше много голямо преживяване. Работихме четири жени и имахме супервайзърка, която следеше всяко наше действие под лупа. Аз абсолютно всеки ден трябваше да подреждам гардероба на най-голямото дете, което беше на 12 г., и да чистя будоара на принцесата, но без да докосвам нейните вещи Макар да изкарах само две седмици там, се научих как да работя това, което и до днес ме храни. Този принц и принцеса бяха моето бойно кръщение”, разказва Андреева.

Признава, че била толкова стресирана, че дори не успяла да опита от изисканите блюда, които оставали за персонала след обяда на саудитската фамилия. Когато двете седмици, за които била наета, изтекли, получила плик с пари.

“Не знаех колко ще ми платят и го отворих чак у дома. Мъжът ми взе да брои, брои и не можеше да повярва на очите си - 900 паунда (близо 2000 лв.). Вика ми: Какво правиш? Толкова пари още от първия месец?”, спомня си и днес развълнувано тя. След това напредва с английския и попада в дома на шеф от “Бритиш Петролиум”.

Докато чисти, бременната му съпруга много я харесва и след като разбира колко малко получава като служител на почистваща фирма, ѝ предлага да работи само за тях. Така тя започва освен да помага в домакинството, да гледа и децата. Семейството обаче решава да се изнесе извън Лондон и се налага да се разделят, тъй като Марияна предпочита да е близко до своите две дъщери в британската столица, а и до бившия си съпруг, с когото поддържат добри отношения. Препоръчана е на друг, още по-високопоставен шеф в британската петролна компания, но за жалост, там се издънва.

“Бях забравила една чаша с вода на масата, а те бяха доста взискателни”, признава Андреева. Натрупаният през годините опит ѝ позволява самостоятелно да започне да си трупа клиенти. Така от три години чисти дома на съдия, чиято съпруга също много я харесва и я препоръчва на други двама заможни съседи. Затова в някои дни ѝ се налага да се труди по 12-14 часа. Но не се оплаква, защото това позволява да плаща наема и всички сметки на дома, в който живее с 13-годишния си син 27-годишната дъщеря е останала с баща си, а 30-годишната вече е омъжена и има две деца. Всъщност тя присъства и на раждането на внука си преди 3 месеца, който подобно на бебето от влака също бързо излязъл на бял свят.

“Дъщеря ми се обади, че раждането започва, и веднага тръгнахме с баща ѝ към нея. Даже не успяхме да стигнем до родилното отделение, а всичко се случи в спешния център и аз бях през цялото време до нея”, казва Андреева.

Преди всички да поемат към Лондон, живеят в Сливен. Имат два магазина за дрехи, но след поредното увеличение на наема им решават, че повече няма смисъл от този бизнес. Първо тръгва бащата, след това майката и децата. Изкарват заедно около пет години и преди три се развеждат след 27-годишен брак. Продължават обаче да си помагат.

Марияна признава, че не мисли за връщане в България, въпреки че се интересува от случващото се в родината. Последните ѝ вълнения са около интервютата на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Сотир Цацаров в “Шоуто на Слави” и защо водещият не се е представил на ниво, както “пишело във фейсбук”.

Харесва ѝ Англия заради възможността да печелиш достатъчно и да си покриваш разходите. И въобще не намира англичаните за студени хора. Напротив, твърди, че е получавала много помощ от тях. Когато баща ѝ умира, шефът от “Бритиш Петролиум” ѝ помага с пари за погребението и да замине бързо за България. Абсолютно непознати момчета ѝ съдействат да залови крадец, който задигнал парите ѝ на улицата:

“Бяхме с дъщеря ми. Видях как ми бърка в чантата и му хванах ръката. Той обаче избяга, но аз започнах да викам и те ни се притекоха на помощ. Хванаха го и аз бях толкова ядосана, че му разкървавих носа от бой. Полицията дойде до минути и го задържа. Оказа се, че е наркодилър и даже след това получих писмо, че е изпратен в затвора за 3 години. Няма такива положения като в България – ние ги хващаме, вие ги пускате”, обяснява Андреева.

Самата тя също винаги гледа да се притече на помощ. Подслонявала е сънародници, докато си стъпят на краката и започнат да се издържат сами във Великобритания. Уреждала е други на работа в сферата на почистването. И се моли да има повече добри хора.