„Кистите в млечните жлези са честа диагноза. Много голяма част от пациентите не знаят, че имат киста. Гърдите по време на цикъла търпят трансформация, което води до засилване на оплакванията, до увеличаване на размера на кистата, до поява на болка. Обикновено кистите са доброкачествени. Те са торбички изпълнени с течност. Когато една киста е много голяма може да бъде източена. Също така се оперират, когато имат симптоми. Сами по себе си са безвредни и няма общо с злокачествените образования на гърдата. Кистите се срещат във всяка възраст”, каза доц. Аркадий Иванов.

„В диагностиката и лечението най-важното е човешкият фактор”, уточни той.

„През последния месец видях случаи, които не се виждат и в учебниците, които са от 19 век. Недопустимо е в 21 век да се срещаме с такива ужасяващи случаи”, заяви доц. Аркадий Иванов.

„Личният лекар е много ценен, защото напоследък се установява една наследственост и бидейки личен лекар, той лекува цялото семейство и би могъл частично да осъществи този скрининг”, посочи той.

„Изследванията за млечната жлеза, които НЗОК покрива са ехография и мамография”,посочи доц. Иванов. По думите му касата покрива по едно изследване на всеки две години.

Доста често при профилактичните прегледи на млечните жлези лекарите съобщават за наличие на кисти или фиброаденоми. Всяка жена  би се притеснила, ако чуе подобно нещи и първата ѝ мисъл би била колко близко е до рак на гърдата.  

„Фиброаденомът е едно доста често заболяване. Това е доброкачествено заболяване, което се среща в млада възраст. Ако е поставена диагноза фиброаденом – след шест месеца трябва да се повтори ехографското изследване. Ако няма не нараства фиброаденома, може да се следи веднъж годишно”, подчерта доц. Иванов за Нова нюз.

„Хирурзите обичат да оперират, но фиброаденомтр се оперира, кога има деформация на гърдата и когато пациентът мисли, че има бучка в гърдата. Не е известна причината за поява на фиброаденома, но предимно хормонален дисбаланс и наследственост”,

„Изкуственият интелект може да помогне за бързи справки и съвети, но има нови софтуери, които с ИИ се включват към мамографа и анализират 1 млн. образа вкарани в мрежата и дават каква е вероятността туморът да е доброкачествен или злокачествен. Това ще се случи в България до години, ако вече не се е включило. Изкуственият интелект помага за диагностиката. Това облекчава лекаря”, заяви доц. Иванов.

„Тенденцията установява, че когато една структура има необходимия брой пациенти, оборудвана е с всички необходими за диагностиката и лечението на едно място, апаратура и техника – тогава резултатите са много по-добри. Важното е чрез популяризирането на съвременното лечение да насочим жените към профилактичните прегледни”, посочи той.

„Нашата система не е лоша. Достъпността е важна. Има много квалифицирани колеги. Мисля, че още малко трябва да се популяризира смисъла от профилактичните прегледи, за да имаме по-добри резултати”, категоричен беше доц. Иванов.