Втората по-големина фабрика за текстил в България някога се е намирала само на няколко километра от Пловдив. Днес споменът за нея е почти избелял, а сградата е напълно разграбена и потънала в разруха. Ничия собственост, ничия отговорност. Някъде между селата Първенец и Храбрино, скрита между бурени и храсти. Няма я и мраморната плоча на входа, напомняла за огромното влияние на собствениците на фабриката в региона. Фамилията Гюмюшгердан е всявала страх и почит не само в Пловдив, но и в цялата област. Богатото семейство е давало хляб на района в продължение на няколко десетилетия.

Текстилната фабрика е построена през 1846 – 1848 година. Тогава село Първенец се е казвало Дермендере. Името му дали турците, които решили, че Върлово (както е било името на селото преди османското нашествие) не е подходящо.

През 1371 години войските на Ибрахим паша завладяват района. По поречието на реката е имало над двадесет и две воденици – меленето на брашно е бил основният поминък на хората. В превод на турски воденица е дерменджийница, затова и турците започнали да наричат селото Дермендере, което е воденичена река.

Реката и плодородната земя привлякла и братята Михалаки и Димитраки Гюмюшгердан. Те били синове на първомайстора на абаджийския еснаф в Пловдив  - Атанасаки. Предполага се, че родът тръгнал от родопското село Бойково, като основател бил Атанас Калмуков, неговата жена носила гердан с наниз от сребърни пари и оттам била наименувана фамилията – Гюмюшгердан. Братята били и част от гръцкото движение под тепетата и против пробуждащото се българско самосъзнание. Затова не се учудвайте на имената на семейството. В действителност те са носили българските имена – Атанас, Димитър и Михаил.

Главният собственик и инициатор за построяването на фабриката е бил по-големият брат – Михалаки (1800- 1880). По-малкият  Димитраки (1815 -1856) е бил само съдружник в нея. На него е било възложено предимно да се занимава с нейното производство и вътрешната и организация.  Семейството се занимавало с търговия, като изнасяли платове извън страната. Главен обект на тяхната търговска дейност са били източните турски пазари – Цариград и Мала Азия. В това отношение като добър търговец се отличавал по-големият син. Затова и Михалаки станал доставчик за платове и облекло за турската армия и жандармерия.

Фабриката край Първенец произвеждала шаяк за османската войска. Била втората по-големина в България след тази в Сливен и получавала изключително много поръчки. Тук важна роля играе познанството на Михалаки със султана. Той се радвал на изключително голямо благоволение от негова страна. Оттук следва и икономическият успех.

Михалаки поел  търговската къща „Гюмюшгердан“ от баща си през 50-те години на 19 век и разширил няколко пъти дейността ѝ. Имал кантори в Цариград, както и във Букурещ, Виена и Лондон. Търговията на компанията била предимно с шаяци и вълна, но също така и с кожи и зърнени храни. Трупали големи печалби чрез ниски изкупни цени на вълната. Благодарение на натрупаното състояние и изградена мрежа от връзки успял да построи фабриката и да намери пазар на производството й.

Фабриката била оборудвана с машини по австрийски модел. Една от тях била докарана от Виена, а по неин образец майсторът Атанас Сахатчи изработил останалите. Бурните води на реката свършили останалата работа и задвижили машините. През 1853 година фабриката е разширена и е построена нова сграда. В нея имало 12 предачни машини за тънка прежда, 2 с по 64 вретена за дебела прежда, 14 механични стана и преса за рязане на абата. Във фабриката работили 57 души.

Над входната вратата на фабриката била поставена мраморна плоча на гръцки език, която гласи :

„Аз съм собственост на господата братя Михалаки и Димитраки Гюмюшгердан, синове на прочутия Атанасаки. Те ме изградиха от основи, за да работя вечно и изобилно платове чрез тези мои машини. Ето защо, приятели, когато ме видите пожелайте ми драговолно да произвеждам платовете си ежедневно и щастливо“.

Михалаки създал и първите терасовидни лозови насаждения  в района. Жителите на Първенец и околните села работили основно във фабриката, лозята и дерменджийниците, построени край реката.

Големият син на Атанасаки помогнал и за отварянето на училище в селото. Той създал първо гръцко училище през 50-те години на 19-ти век, като през 60-те то станало българо-гръцко.

Дейността на Гюмюшгердан води до разоряване на абаджиите в Родопите и затова в 1856 година мъж от Пашмакли прави опит да убие Михалаки. Той обаче не знаел как точно изглежда „мишената му“, затова направил грешка и убил по-малкия брат – Димитраки.

По време на Руско-турската война в 1877 – 1878 година фабриката е напълно разграбена. Имотите на Гюмюшгердан са завладени от местни селяни. След създаването на Източна Румелия богатата фамилия успява да си върнат част от имотите.

Михалаки Гюмюшгердан умира на 27 октомври 1881 година в Пловдив. Част от потомците на големия род се изселили в Гърция, други останали в Пловдив и София.

По време на комунистическия режим фабриката е обявена за паметник на културата. През 1979 година Людмила Живкова посещава Първенец, като има проект да направи сградата на Гюмюшгердан в Център за естетическо възпитание. Експерименталната програма, обаче остава само на хартия…и така до днешна дата всичко е само теория. На практика е само разруха.