БПЦ може да поиска от съответните електроснабдителни дружества сключване на договори за доставка на електрическа енергия за обекти, отговарящи на критериите за „битов клиент“, но не може автоматично да бъде приета като такъв. Това изразиха в позиция от КЕВР.

В писмото на КЕВР подробно се разясняват възможностите за сключване на договор за доставка на електроенергия за отделни обекти, отговарящи на законовите изисквания и на съдебната практика.

В писмото на КЕВР се уточнява, че в нормативната уредба не съществува яснота по въпроса какви точно нужди се включват в понятията „за собствени битови нужди“, респ. „за небитови нужди“. Нормативно неизяснен е и въпросът как следва да бъде класифициран даден клиент при едновременно задоволяване на битови и небитови нужди. Това създава трудности в практиката и налага разграничението битов/небитов клиент да се преценява за всеки конкретен случай и за всеки обект, като се отчитат и съответните специфики.

Тази преценка следва да се извърши първоначално от дружеството краен снабдител, тъй като то е страна по договора за доставка, която е услуга от обществен интерес.

С оглед на изложеното и предвид многобройните различни обекти, собственост на БПЦ, не може да се даде еднозначна оценка, дали и доколко част от тях попадат в обхвата на понятието „битов клиент“, т.е. за какви точно нужди (битови/небитови) ще се ползва доставяната електрическа енергия.

В случай, че крайният снабдител откаже да извършва доставка на електрическа енергия за тези обекти, БПЦ разполага с възможността да сезира с жалба Комисията по реда на чл. 22 от ЗЕ. Ако в производството по разглеждане на жалбата бъде установено, че доставяната в конкретния обект енергия се използва само за битови нужди, Комисията има право да задължи крайния снабдител да сключи договор с БПЦ за този конкретен обект.

Към настоящия момент, без промяна в законодателството и конкретно в ЗЕ, не съществува друга законова възможност обектите на БПЦ автоматично да бъдат снабдявани по регулирани от КЕВР цени за крайни битови клиенти.