Селското население на България се топи седем пъти по-бързо в сравнение с градското, а демографските прогнози сочат, че в рамките на следващите 35 години, 27-процентният му дял в населението на страната ще спадне двойно. Стига, разбира се, селата да оцелеят дотогава. Защото бъдещето на селските райони, които столетия наред са били стожер на нацията, е пределно несигурно. А членството на България в Европейския съюз и участието в Програмата за развитие на селските райони така и не променят негативните тенденции и мрачните прогнози за бъдещето на българските села, пише в коментар „Дойче Веле“.

Повечето изследователи на новата история на България са единодушни, че втората половина на миналия век и особено 50-те и 60-те години са най-тежкият период в деградацията на българското село. След разгрома на интелигенцията, предприемачеството и средната класа в градовете, комунистическият режим се прицелва към „дребнобуржоазното“ село и „кулаците“ – средните и едрите производители на селскостопанска продукция. В края на 1950 г. високопоставеният функционер на БКП Титко Черноколев в секретен доклад разказва за изпълнението на плана за унищожаване на „враговете на народа“ на село. „ТКЗС вече са взели кулашките обори и в тях е настанен кооперативният добитък. Самите кулаци са настанени в къщи на края на селото. Навсякъде в планинските райони ТКЗС са взели от кулаците наличния им дървен материал и тухли и с тях са си построили обори.

На много места кулаците са изоставили цялата си земя или част от нея и са избягали в града като работници във фабриките. ТКЗС масово ги изключват, но не им връщат добитъка и инвентара, поради което те не могат де обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство изискват данъка по общия им доход, а те не могат да го платят и тогава им описват и взимат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване“, рапортува бодро апаратчикът.

Информационната мрежа на ООН за населението прогнозира, че след 35 години в българските села ще останат едва около 800 000 души, предимно хора в пенсионна възраст, които ще съставляват само 14 на сто от населението на смаляваща се България. Темповете на депопулация тепърва ще нарастват, а след 2020 година ще достигнат три процента годишно. Повечето от най-малките села с до 200 жители ще изчезнат. Дългосрочната прогноза на ООН определя 2120-та като годината на максималния спад на населението на България до 4,2 милиона души. Но не дава отговор на въпроса дали дотогава в страната ще има още живи села. При сегашните темпове на обезлюдяване обаче отговорът е категорично „не“.

ТrafiicNews.bg