“Докато съм жив, трябва да пия лекарства. Тук няма нито лекар, нито аптека, а като ида до града, лекарствата ми излизат двойно по-скъпи”, разказва 39-годишният Шабан Касабов.

Той е инвалид с цироза на черния дроб, с две операции на хранопровода. Прекарал е инсулт, не вижда с едното око, не чува и с едното ухо. Шабан живее в село Касаб, на тридесетина километра от Мадан.

“Голяма мъка е, когато трябва да се купуват церове. Понякога и за елементарни хапчета трябва да пътувам до Мадан. Някои от лекарствата ми пък са специфични и ако ги няма там, трябва да се пътува до Смолян и до София”, обяснява той.

Мъжът получава 200 лв. пенсия, има дете и съпруга, която е безработна.

“Трябва да има помещение, пригодено за прегледи и лекарства в селата, и поне един път месечно на място да идва лекар и да изпълнява и рецептите”, казва съпругата му Ваня.

“Мъжът ми се поболя преди няколко години – с 82% инвалидност е, иначе от 26 г. гледам болния си брат Нури. Той е с шизофрения, 100% инвалид с право на придружител. Сега е на 50 г., до 28-та виждаше, но му се стопиха очите. С памперси е, къпя го в леген в стаята, че ме е страх да не се пребие на плочките в банята. Давам рецептите на хора, които пътуват до града, и чакам”, разказва съседката Емине Караасанова. Семейството има и кола и един път месечно, ако има пари, пътува специално за лекарства до Мадан.

Основен “диспечер” по доставката на церовете е кметът на Касаб – Рамиз Касабов. Той обаче е управник на още 4 села – Гарабина, Купен, Миле и Дишлийци, с общо 110 души.

“Поне 15 души са тежко болни, все възрастни хора. Когато ми поръчат лекарства, им нося, ама пътищата са черни и рядко идват коли за махалите. Скъпо е лично да им ги карам, но понякога при много спешни случаи се налага. Обикновено следя кой ще пътува и ги насочвам да си пратят рецептата по него”, казва кметът пред „24 часа“.

Той наглежда селата с мотор, защото няма пътища, всичките са черни. Преди години до сградата на кметството, която е далече от махалите, имало лекарски кабинет, но го закрили.

Тези, които не могат да пътуват, пращат рецептите си по когото могат. Преди време едва не станала беля – две жени с еднакви имена усетили, че са им разменили хаповете.

За да не ходят често до града, хората се запасявали с по-елементарни лекарства – аналгин, аспирин и антибиотици. Понеже са възрастни и трудно виждат, пийват и хапове с изтекъл срок на годност.

Първи помощници на кметовете при доставката на лекарства са млекарите и пътуващите микробуси. Те събират рецептите от цели села, купуват лекарствата и след това ги разнасят по домовете.

55-годишен млекар обаче е обвинен за доставката на медикаменти. Гранична полиция го спряла и покрай редовния из селата алъш-вериш на цигари без бандерол намерили и 231 блистера от 75 вида лекарства, повечето парацетамоли, аналгетици, лекарства за сърце и т.н. Обвинението на мъжа от село Трекале е за разпространение на лекарства, без да е магистър фармацевт.

Общо 113 села в Смолянска област нямат аптеки. Навсякъде се спасяват, както намерят. От години им обещават т.нар. мобилни аптеки, но до ден днешен нито една не е започнала да функционира.

TrafficNews.bg