Ивет Стайкова е на 21 години. На първа инстанция е осъдена на 17 години затвор за убийството на баба си - популярната актриса Виолета Донева. Според обвинението възрастната жена е наръгана с нож цели 55 пъти по цялото тяло.

Ивет, която е била наркозависима, отрича деянието. Според нея доказателствата са липсващи или неубедителни. Не е открита кръв под ноктите ѝ. Не е разполагала с ключ от апартамента на баба си. Записите от камерите в района не са в състояние да разпознаят категорично извършителя. На местопрестъплението е открита и чужда ДНК, което не е разследвано. Стайкова настоява пред магистратите, че се нуждае от психиатрично лечение.

Внучката на Виолета Донева разказва своята версия за случилото се пред "България Днес". 

- Ивет, как премина последното заседание по делото срещу теб преди седмица?

- Бях под голямо напрежение през абсолютно цялото време. В крайна сметка съдът ми позволи да се лекувам.

- В какви отношения беше с баба си Виолета Донева?

- Ако трябва да бъда честна, трудно ми е дори да говоря по тази тема, защото тя е свързана със загубата на любим човек... Баба ми беше един страхотен и лъчезарен човек, винаги е държала на моето образование и е искала да се развивам и да уча. Отношенията ни бяха добри, макар че имахме своите различия. Всеки ден баба ми ми липсва и си мисля за нея.

- Някога искала ли си да станеш актриса като нея?

- Като дете мечтаех да стана актриса. Даже участвах във филма на баща си, но когато пораснах, реших, че искам да помагам на хората и да бъда лекарка.

- Споделяш, че на 19 октомври 2022 г. си се събудила в психиатрията в Пазарджик, цялата в синини, силно упоена и с обвинение в убийство. Помниш ли нещо от това, което се е случило преди това?

- Не.

- Замисляла ли си се кой е евентуалният убиец на баба ти?

- Да.

- Би ли седнала на детектора на лъжата?

- Да.

- Ще напуснеш ли страната, ако докажеш невинността си?

- Не, тук са близките ми.

- Приятелите ти останаха ли до теб след случилото се?

- Някои останаха, други не. Видях кои са истинските ми приятели, а те не са много...

- Искало ли ти се е някога да се събудиш и да можеш да започнеш да живееш напълно нов живот?

- Да, иска ми се всеки ден. Мечтая нищо от това да не се беше случвало. Ужасно болезнен е за мен фактът, че не мога да върна баба си, но се надявам, че накрая справедливост ще има.

- За какво друго мечтаеш?

- Имам мечта да стана лекарка. Понякога ми се струва невъзможна заради ситуацията, в която съм. Но не спирам да се моля един ден да се сбъдне. Искам да мога да помагам на други хора, да давам надежда. Също така се моля за близките си - да са живи и здрави, да бъдат в безопасност и спокойствие. Те са всичко за мен. Приятелят ми също е в молитвите ми.

- На кого се молиш?

- Често се обръщам към Бог. Вярата ми е опора в моменти, когато всичко друго се разпада. Когато съм в безизходица, се моля. Това ми дава надежда, че има някой, който вижда какво носим в себе си и ни води през трудностите. Моля се най-вече за свобода. Моля се справедливостта да възтържествува, защото вярвам, че истината винаги излиза наяве, дори и понякога да отнема време.

- Какво е психическото ти състояние?

- Не бих определила психическото си състояние като най-доброто в момента. Паникатаки получавам през няколко дни, а понякога и по-често, но седмица-две преди делото зачестяват и някои са доста тежки.

- Над 17 хиляди души са подписали петиция за оправдателната ти присъда. Надяваш ли се, че подписката ще ти помогне?

- Напълно вярвам, че ако повече хора се запознаят с доказателствата и експертизите по случая, ще се убедят, че обвиненията срещу мен са неоснователни. Колкото повече хора разберат истината, че не съм убила баба си, толкова повече ще се включат за подкрепа. Това е силен обществен знак, който не може да бъде игнориран. Вярвам, че колкото повече хора се обединят, толкова по-голямо влияние ще има този глас върху тези, които взимат решения.

17 години затвор за Ивет Стайкова, обвинена в убийството на баба сиСпоред прокуратурата то е било извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин