„Едно време да прекараш трезво студентството си беше абсурдно. Купонът тогава беше в пъти по-силен и може би половината от изпитите, на които аз съм ходил, съм ходил сутринта с първия тролей", каза проф. Петър Стоянович.

Той разказа и за единствения път, в който е карал студентския празник в България в паметен от историята момент – в навечерието на падането на Тодор Живков.

Банско, София и Пловдив се готвят за студентския празник: Какви са цените и има ли увеличение?Хотели, вили, ресторанти и нощни барове - всичко е резервирано

„Тогава единственото, което измислихме, беше да отидем да изпием реката край едно Пазарджишко село в един манастир – това беше прекарването. Но от 60-те до 80-те години някъде студентският празник мисля че е имал онази по-официална и казармено-представителна част и вече онази, която остава на студентите и ги прави хора – обикновеното наслаждение", спомня си проф. Стоянович.

След като е бил студент в България, заминава за Австрия, където още с пристигането си попада на първия студентски празник.

„Беше малко странно, че се падаше в деня на Задушница. Студентският празник във Виена и изобщо в католическия свят празнува на 2 ноември, което е тяхната Задушница", каза той.

„8 декември наистина е бил за мен ден, в който българското студентство прави за себе си едно голямо забавление. Времената, в които можеше да се смесва официална част, после ведомствено парти и после вече да има по-освободена част минаха. Това вече не може да се постигне", обясни проф. Стоянович за БТВ.