Трябва ли да взимам отношение към група хора, които изхождайки от позицията на фигури в Камарата на архитектите в България, изказват една своя лична позиция и после го обличат в бланката на организацията.”  Така собственикът на имота с археология до Понеделник пазара инж. Димитър Георгиев коментира официалното писмо на КАБ-Пловдив до Министерството на културата, в което архитектите препоръчват да не се допусне реализацията на проекта, представен на обществено обсъждане в началото на 2020 г.

Пловдивски архитекти с писмо до Банов за терена на Понеделник пазара: Купувайте!КАБ- Пловдив не одобрява Проекта за изменение на ПУП-а на парцела с археология

Ето какво още каза инж. Георгиев пред PlovdivTime в отговор на критиките:

„Тези архитекти себе си ли представляват или са петте души, които и на общественото обсъждане изразиха лични становища.  Доколкото разбирам, това са същите тези хора. Там те не казаха, че изразяват позицията на Камарата на архитектите. Сега тези същите мнения са облечени под формата на КАБ. Аз говорих поне с 10 човека архитекти, които не знаят за съвещание за официално становище по отношение на проекта ни.

Чудя се и друго - защо комуникацията трябва да става през медиите.  Имам нещо  конкретно предвид. Тук имам един договор, подписан на 29 октомври 2015 г. между Централ – Пловдив и от друга страна Арко Студио в лицето на Петко Костадинов. Петко Костадинов, доколкото зная, е председател на КАБ-Пловдив . Той е изразил това становище, подписано от неговата заместничка Мария Стоянова. Същевременно това е колежката, с която той винаги работи в екип. Това не е ли конфликт на интереси?

Къде бяха същите тези хора, когато техният председател имаше договор в ръцете си , за което съм платил немалка сума. Къде бяха тези същите тези хора да поучат своя председател, да му дадат съвети и то такива, че сега да не се налага да наемам още един колектив и да заплащам още едни допълнителни средства. Да направи един неотразим проект, който да го обсъдят и да мине през всички инстанции.

Защо сега ми дават съвети, когато той вече не работи по този проект. Та моят въпрос е - къде бяха те, когато арх. Костадинов подготвяше проекта си, защо нямаше такова заседание на Експертния съвет, каквото сега е имало?

И освен това тук пише, имам го тяхното писмо: „същото време бяха изразени подчертано емоционални поддържащи и възхваляващи представяния проект становища на неспециалисти и лобисти”. Те ли са най-големите специалисти? Може ли така да се изказват към всички останали, участвали в общественото обсъждане?

Идеята община или държава да закупят имота е на тази група хора. Има си ред и начин,ако оторизираните органи се обърнат към мен, тогава може да изкажа своята позиция. Досега поне не съм чул някой да има подобно намерение. Нещо повече – общината ясно изрази позиция, че няма възможност да купи терена. Има добра практика в България по купуване на подобен имот. Преди време Министерският съвет  гласува отпускането на едни 43 милиона лева за 3 декара дупка във Варна.  Тук са 8 декара. Няма кой да плати тези пари.

В писмото си архитектите дават и други варианти, които мека казано противоречат на закона. Става дума как инвеститорът трябвало да се задължи да изпълни определени неща. Как така ще ме задължават? По какъв начин? Има ЗУТ, там е казано какво се прави. Как така извън закона те ще ме задължават?

Ето още нещо важно – последният проект, който бе обект на общественото обсъждане, е консултиран с проф. Тодор Кръстев от екипа начело с арх. Добрев. Сега проф. Кръстев пише становище против.

Ядосан съм, защото това са непроизводителни хора, които нищо не раждат, а само пречат на развитието на Пловдив. Такива хора не ни дават възможност и да изпълним закона. А всички са губещи. Дали след още 18 години чакане там ще има археология?  

Преди дни един посланик бе в града и след като видя мястото, разпитваше какво ще се случва там. Все повече хора ще задават този въпрос – какво става? Проблемът няма да е в Димитър Георгиев.  Кой пречи и защо пречи? И какво иска?

Ако иска пари, няма да дам. Ако някой си е поставил такива цели, няма да дам пари. Първо ги нямам – не разполагам с тях. Второ – не съм такъв човек. Но веднага мога да водя диалог, от който да произтече нещо смислено, за да бъде реализиран този проект.

В своето становище архитектите пишат,  инвеститорът да представи няколко варианта на проект. Ами този е третият, колко още трябва да представям? Когато има такова отношение, каквито и варианти да представя, и Масимилиано Фуксас и него ще го отрекат.

Ще подготвя едно писмо да го поканя на среща и заедно с журналистите ще идем на обекта. Готов съм да го потърся за консултация.

Започвам да си мисля, че няма да съм жив, докато там се случи нещо.”