През миналата година малко над 3000 деца са изведени от семействата им, защото животът и здравето им са били застрашени. До края на август такива деца са 2000. Това съобщи пред БНР шефът на дирекция в Агенцията за социално подпомагане Емил Тодоров.

Една трета от случаите м.г. са на деца, изоставени от родителите си, като 440 от тях са оставени още в родилния дом.

Тодоров бе категоричен, че социалните работници не отнемат деца от семейства само защото те са бедни. Той описа стъпките така - социалният работник действа по сигнал, проучва случая, търси информация от личния лекар, училището, общината, МВР. След това изготвя доклад, съгласува го с началника си и с директора на звеното. Първо се търсят възможности да се подобри семейната среда, а ако това е невъзможно, се пристъпва към извеждане като първо се търси възможност за настаняване при роднини.

Експертът отрече твърденията, че в повечето случаи съдът отменя разпорежданията на социалните за извеждане. 

Той не е съгласен с тезата, че неправителствени организации се занимават безконтролно с възпитанието на децата. И припомни, че социални дейности се възлагат на НПО-та от кметовете, но само при условие, че те имат капацитет и отговарят на законовите изисквания. След това подлежат на проверки от многобройни органи.