Да се направи национална карта на висшето образование като инструмент, който да определи профилната и териториалната структура, да намери сечението между обществения интерес и предлагането на висше образование. Това се предвижда с предложените от Министерския съвет промени в Закона за висшето образование. Картата ще показва по региони каква е наситеността от университети и професионални направления - къде има масовизация и къде - не. Ще има и временен мораториум за разкриване на нови направления и висши училища до изработването на картата. Тя пък трябва да бъде готова година след приемането на промените в закона. Целта е да се спре масовизацията на приема, пише 24 часа.

“Крайната масовизация доведе до проблеми с репутацията. Откриха се професионални направления, неприсъщи за висши училища. В 90% от професионалните направления мрежата е достигнала предела си на разрастване”, коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при обсъждането на първо четене в комисията по образование в парламента.

В мотивите към промените в закона е записано, че националната карта се създава, за да се стимулират висшите училища да съсредоточат усилията си върху подготовката на кадри с необходимото качество и отговарящи на потребностите на пазара на труда. Министерският съвет ще приема национални програми и за висшето образование, като едно от първите ще е за педагогическото. Ще се стимулира връзката между средно и висше - училища и университети ще могат да сключват споразумения и да съгласуват планове за обучение, като то се провежда с участието и на университетски преподаватели.

Според промените още в Съвета на настоятелите при държавните висши училища ще включва в състава си и представител на общината, в която е седалището на университета. Системата за развитие на висшето образование у нас обхваща 51 висши училища, от които 37 държавни и 14 частни. В момента във висшите училища се обучават 203 602 студенти и 5928 докторанти в редовна и задочна форма на обучение. Идеята за национална карта на висшето образование ще се обсъжда на второ четене в парламента.