Точно преди година, минути след 10 часа сутринта една жена започва сутрешния си крос, но дори не може да предположи какво ще й се случи.

Тя е 30-годишната Виктория Маринова, журналист в русенската телевизия. На 6 октомври 2018 година  паркира колата си в близост до неоживената в онзи момент крайбрежна алея в Русе, за да потича както обикновено.

Това звучи като начало на един нормален ден, но всъщност е въвеждаща част към разказ за едно брутално убийство, което предизвика смут и големи съмнения в обществото.

Около 12 часа в същия ден случайни минувачи виждат кръв и захвърлени на пътеката слушалки. Правят няколко крачки и попадат на гледка, която верочтно никога няма да забравят. Двамата виждат трупа на Виктория в храстите. Обаждат се на 112. Още в самото начало експертите са категорични – 30-годишната жена е удряна, душена и брутално изнасилена.  

Убийството на журналист винаги би могло да доведе само до едно неща. Настъпване на паника в обществото и най-вече в медиите. Оказва се, че Виктория е щяла да направи следваща крачка в кариерата си съвсем скоро и да започне ново предаване по русенската телевизия, в което да пуска разследвания.

Веднага става ясно, че един от първите материали ще е на "Бивол".  В него става въпрос за обществени поръчки и схемите при „спечелването“ на такива.

Спекулациите с една трагедия започнаха. Започнаха коментари в социалните мрежи, организации скочиха да бранят журналистите и да се „борят“ за свободата на словото. Три дни след жестокото убийство и включването в ожесточени дискусии на всички хора, разбиращи и не чак толкова от журналистика, медиен натиск и политическа поръчка, заподозреният за убийството беше задържан в Германия.

Оказа се, че убиецът е 21-годишният неграмотен ром Северин Красимиров. Живеел в махалата в Русе, в близост до алеята, на която Виктория е убита. Вечерта преди трагичната сутрин бил на купон в съсед от махалата. Там изпил солидно количество алкохол и взел наркотици, но не помнел какви. Непосредствено след убийството заминал за Германия при своята майка. Именно в нейния дом е и задържан. Красимиров имал предишни криминални регистрации за кражби.

Напрежението в ромската махала нарастна, чуха се апели за разплата и отмъщение. Агресивно настроени мотористи дори отидоха в гетото и направиха опити да вплашват ромите отидоха там. От своя страна хората от махалата  се вдигнаха с брадви и прътове и казаха, че не са виновни за стореното от Северин.

12 дни след убийството Северин беше екстрадиран от Германия и беше посрещнат от всички медии на родна земя. Някои журналисти дори бяха изпратени и в самолета, с който Красимиров беше прибран. Младият ром обаче проговори за първи път пред медиите в съда в Русе. Не помнел добре вечерта, не можел да повярва, че го е извършил, но признал вината си.

Тази история не се хареса на част от обществото. Онези, които и повярваха започнаха да ругаят по циганите и да водят поредния разговор как срещу тях не се взимат мерки и как те никога не са знаели какво означава наказание, защото са удобни и управляващите ги пазят. Онези, които не повярваха на сълзите и историята на Северин бяха категорични, че смъртта на Виктория е предупреждение към нейните колеги и „взимане на мерки“ срещу нейния материал.

 Малко хора обаче си зададоха следния въпрос: Защо толкова много журналисти бяха „свалени“ и някак си просто „столчетата им оставаха празни“, а именно Виктория беше убита по този бритален начин. Защо политическите поръчки не са се изпълнявали досега по този начин срещу други журналисти, извадили на показ схеми в управлението на страната ни, а именно срещу Виктория, която щеше да разкаже разследването на "Бивол" по русенската телевизия?

Съмненията по този случай останаха за много хора. Обвинението обаче е категорично, че Северин е единственият виновник за случилото се. Няма поръчки, няма отмъщение и няма съучастие.

Според криминалните психолози Северин просто се е прибирал към дома си и не е планувал случилото се. Фактът, че убийството е извършено в светлата част на деня и че са оставени много следи сочи именно към това. Според специалистите това е свързано с удовлетворяване на силен сексуален нагон, който не може да бъде удържан.

Точно преди седмица Окръжният съд в Русе реши: 30 години затвор за Северин. Обвиненията срещу него са за изнасилване, блудство и умишлено убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Делото беше гледано по съкратената процедура, тъй като Северин призна вината си. По този начин той избегна и най-тежкото наказание – доживотен затвор без право на замяна. Красимиров трябва да изплати и по 150 хил. лева на трима наследници на Виктория. След последното заседание адвокатът на Северин Иван Дойнов коментира, че вероятно ще обжалват решението на съда, тъй като според него има смекчаващи вината доказатекства и наказанието трябва да е по-леко.

Въпросите след този случай обаче остават. Семейството на Виктория вероятно никога няма да намери отговора на въпроса „Защо точно тя?“. Част от обществото вероятно винаги ще вярва, че убийството и е плод на една политическа поръчка. Други ще се питат дали 30 години в затвора са достатъчни за такава крайност и жестокост?

Независимо от пълната и откровена истина обаче едно е сигурно. Убийството на Виктория Маринова илюстрира недоверието на българското общество в правосъдната ни система, в управляващите и в четвъртата власт –медиите. Безнаказаност, поръчки, натиск и интереси – така хората приемат България,а бруталното убийство в Русе ще остане в историята с чувство на тъга и с няколко ненамерили отговор въпроси. 

Освата и въпросът - достатъчно ли е наказанието, което получи Северин, независмо от факта, че това всъщност е най-сериозното наказание, което може да получи след самопризнанията си.