Случаят с Димитър Бербатов вече излиза далеч извън рамките на едно административно нарушение. Обществената реакция не е толкова силна само защото в автомобил на публична фигура е бил оставен пистолет без надзор, а защото последвалото поведение на институциите създаде усещане за прибързаност, показност и нежелание да се стигне докрай в изясняването на казуса.
Всичко започна с разпространен в социалните мрежи клип, на който се вижда оръжие, оставено в автомобила на Бербатов. Реакцията на МВР дойде почти незабавно. Главният секретар Георги Кандев обяви, че лично е разпоредил проверка, а още на следващата сутрин на бившия футболист е бил съставен акт за неправилно съхранение на лично оръжие и му е наложена глоба в максимален размер. Самият Кандев подчерта, че когато си обществена личност, носиш по-голяма отговорност и трябва да бъдеш пример.
Именно тук започва и същинският проблем. Ако наистина се приема, че общественото положение на Бербатов налага по-висок стандарт на поведение, тогава е трудно да се обясни защо държавата избра да приключи случая толкова бързо и толкова тясно, сякаш въпросът се изчерпва единствено с една имуществена санкция. Тежките думи за отговорност прозвучаха строго, но последвалите действия останаха в най-безопасната за администрацията рамка.
Новото обяснение на МВР, дадено пред „24 часа“, че оръжието не е било отнето, защото това е първо нарушение и подобна санкция била приложима при повторност, също не затваря темата. Напротив, отваря я още повече.
Защото дори да се приеме, че директното отнемане на оръжието или на разрешителното изисква по-тежки предпоставки, това по никакъв начин не отменя въпроса защо не е била разпоредена по-дълбока и по-сериозна проверка. Между окончателното отнемане и чисто формалното санкциониране съществува очевидна междинна възможност — временно изземване на оръжието, пълна проверка на обстоятелствата и едва след това преценка дали има основание да се върви към процедура по отнемане на разрешителното.
Именно това би било поведение на институция, която иска не набързо да приключи случая, а да установи дали става дума за инцидентен пропуск или за по-траен модел на безотговорност.
Тук е и същината. Въпросът не е само дали Бербатов формално е нарушил закона, а дали с поведението си не е показал отношение към оръжието, което изисква много по-сериозен институционален отговор.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия съдържа ясни правила за съхранение. Огнестрелното оръжие не се оставя без надзор, още по-малко в автомобил, където може да бъде видяно, достигнато или отнето. Точно затова законът не предвижда само глоби, а и механизми за изземване и за преценка дали лицето продължава да отговаря на условията да държи оръжие. Ако държавата наистина е искала да приложи закона в неговия дух, а не само в най-удобната му административна част, тя е трябвало да направи именно това — да провери в дълбочина дали лицето заслужава да продължи да носи тази отговорност.
Още по-неубедителна изглежда тезата за „първо нарушение“, когато случаят се разглежда в по-широк контекст. Самият Бербатов е разказвал публично за предишни ситуации, в които е боравил с оръжие по начин, който трудно може да бъде определен като разумен. Разказът му за стрелба в Германия, както и за стрелба в собствения му автомобил, не бива да бъде подминаван като колоритен епизод от личната му биография. Тъкмо обратното.
Подобни признания, направени от самото лице, са достатъчно сериозен повод органите да се запитат дали днешният случай е действително изолиран, или става дума за вече оформен модел на поведение. А когато има съмнение за модел, държавата няма право да реагира механично и повърхностно.
Затова критиката към Георги Кандев не е просто политическа или персонална. Тя е институционална. Главният секретар избра да застане лично начело на този случай, да го комуникира във Facebook, да придаде на реакцията на МВР публична строгост и да постави акцент върху отговорността на обществените фигури. Но когато лично се ангажираш с подобен казус, ти поемаш и отговорността за това какъв стандарт налагаш. А стандартът, който беше показан тук, е противоречив. На думи — безкомпромисност, но на практика — бързо съставен акт, максимална глоба и обяснение защо до по-тежки мерки няма да се стигне. Това повече прилича на опит да се овладее общественото напрежение, отколкото на желание да се стигне до пълната фактическа и правна истина.
Тъкмо затова въпросът вече не е само за Бербатов. Той е и за поведението на самото МВР. Ако министри, съветници, известни спортисти и други хора с публично влияние ще бъдат санкционирани бързо, шумно и само дотам, докъдето е удобно, тогава остава усещането, че законът не се прилага еднакво, а селективно. Че институцията предпочита да произведе новина, вместо да извърви целия необходим път по изясняване на отговорността.
Именно затова Софийската районна прокуратура има основание да се заинтересува от случая. Не само от самото поведение на Бербатов и начина, по който той е съхранявал оръжието си, но и от действията на длъжностните лица, които са предпочели да приключат казуса светкавично, без видима амбиция да проверят дали това не е част от по-широк проблем. Прокуратурата не би следвало да влиза в ролята на коментатор на административни решения, но когато около едно нарушение остават толкова много обществени и правни въпросителни, намесата й би могла поне да покаже, че държавата не е готова да затваря очи пред съмненията за половинчато правоприлагане.
Случаят можеше да бъде ясен знак, че правилата важат еднакво за всички, включително за хората с висока разпознаваемост и публична тежест.
А когато това се случва по казус, свързан с оръжие, въпросът вече не е просто имало ли е нарушение. Въпросът е дали държавата действително е направила всичко необходимо, за да защити обществения интерес. В случая с Бербатов засега отговорът изглежда по-скоро неудобен.
Бербатов движи с пистолет из София ВИДЕО
Наложиха глоба на Бербатов заради оръжието в джипаФутболистът бе глобен от МВР
Още от категорията
Виж всички
Умерено силна магнитна буря обхвана Земята
Обявиха деня след изборите за неучебен, но присъствен