На 17 февруари в камион край селото бяха открити 18 мъртви мигранти, които са се задушили в специално изградените тайници. Шестима от оживелите се съгласиха да разкажат за кошмарното пътуване.

Всички те бягат от Афганистан в търсене на нормален живот. Някои се познават, други се срещат в Истанбул. Не е трудно да намерят каналджии, които да ги преведат през границите. Платили по 3300 евро на човек.

За ден трафикантите превозват афганистанците до нашата граница. Мигрантите разказаха за Нова, че със стълба преодолели оградата на границата ни с Турция. Тук ги поели българските каналджии. Наричат ги навигатори. Те ги водят.

„След като се прехвърлихме през мрежата, две денонощия вървяхме пеша, след това колата, която беше изпратена от каналджиите, пристигна на определеното място. Качихме се в първата кола. Тя се развали обаче, счупи се, слязохме. След пет часа дойде друга кола, не - същата кола. Качихме се, тръгнахме, но тя пак се развали, пак слязохме. В този момент полицията вече знаеше за нас и ние избягахме.  Хората, които бяха организирали нещата, ни казаха да се скрием в гората. Полицията пристигна, имаше кучета, но не успяха да ни открият. Бяхме се скрили добре. Две денонощия бяхме в гората, нямахме вода, нямахме храна, нищо нямахме”, спомня си един от оцелелите. На третия ден дошла същата кола. Мъжете отново се качили в нея и пътували над 7 часа.

"Беше като метален ковчег, отгоре имаше сложени здраво хванати дъски", разказа един от оцелелите.

„Така беше направено, че нямаше как да се измъкнем. Час-два се чувствахме добре - когато и двата вентилатора работеха. Обаче те изгоряха. След това започнахме да усещахме как започва да липсва кислород. Започнахме да викаме, да крещим, обаче никой не ни чуваше, за съжаление. За голямо съжаление изгубихме 18 приятели”, обясни единият афганистанец. По думите му в момента, в които вратата се отворила, оцелелите започнали да се хвърлят на земята, защото не можели да дишат и да се движат.