Директорът на школото на Хасан и Ибрахим: Проблем с близнаците не е имало, а със сестрите им

Миналата седмица в „ШОУ” излезе покъртителната изповед на бащата на близнаците пианисти Хасан и Ибрахим – Дениз Игнатов. Талантливите момчета заедно с малката Крисия Тодорова завоюваха престижното второ място на международния конкурс „Евровизия”. По време на разговора си с Дениз Игнатов,със силна и нескрита емоция той сподели как децата му са били „гонени като диви зайци от училище”, били заключвани врати, сменяни патрони, брави… А сестрите им близначки Нермин и Мерлин дори били изгонени, въпреки че са пълни отличнички. 

Верни на усета си да търсим истината, потърсихме за коментар и другата страна от казуса – директора на училище „Сава Доброплодни” в Шумен – Донка Иванова. Оказахме се и единствени!

- Г-жо Иванова, към вашето училище, дори към вас персонално, има отправени редица обвинения от страна на Дениз Игнатов - баща на близнаците Хасан и Ибрахим, които заедно с Крисия Тодорова наскоро представиха успешно страната ни на детската „Евровизия”. До момента не съм видяла никъде ваш коментар или позиция за тази ситуация, защо?
- Навсякъде се коментира толкова много, пишат се всевъзможни неща, цитира се единствено какво е казал бащата, а нас никой не ни потърси. Вие сте първата! Позицията на училището е, че не е необходимо ние да влизаме като страна в подобен конфликт, при положение, че постоянно се пишат неверни неща. Това са едни неверни думи, които се тиражират навсякъде. Ако някой се интересува от това какво се случва в училище „Сава Доброплодни” и потърси информация, ще открие колко много деца са класирани на национални конкурси – и по руски, и по английски език, и на математически състезания, даже миналата година децата бяха в Южна Корея, откъдето се върнаха с награди. Всъщност ние в тази ситуация не виждам от какво трябва да се защитаваме.

- Близнаците Хасан и Ибрахим, доколкото разбрах, също са ходили на редица конкурси… 
- Да, разбира се, че са ходили, от името на училището. Не знам от какво се породи цялата тази конфликтна ситуация, тези обвинения в медиите. Не знам защо… Не мога да кажа. Аз лично никога не съм имала някакви конфликти, нито съм водила такива разговори с г-н Игнатов. Винаги разговорите са преминавали в доброжелателен тон. А когато е искал някакви средства, е идвал, и са му отпускани. 

- В такъв случай как си обяснявате тези обвинения, които Дениз Игнатов отправи публично към вас? Той споделя, че с децата му в това училище системно са се държали лошо, сменяли са патрони, заключвали са врати, как сестрите на Хасан и Ибрахим са били дори изключени… Вярно ли е това?
- Мисля, че много бързо се случиха нещата, самото стигане до „Евровизия”, така си го обяснявам. Колкото за останалото – нали знаете, че всяко училище си има правилник и когато не се спазват правилата, съответно си има и наказания.

- Кой в случая не е спазил дисциплината и правилата на училището?
- Тук изобщо не говоря за близнаците Хасан и Ибрахим, а за техните сестри – близначките Нермин и Мерлин. За близнаците нищо не мога да кажа, децата си бяха в четвърти клас, начален етап, ходеха си на конкурси, кротки деца. Не сме имали никакъв проблем с тях. 

За разлика от сестрите им

И нали знаете, че след наказанието на педагогическия съвет си има процедура, има си време за обжалване, след което се носят документите в инспектората и наказанието е на началника на инспектората.

- За какво наказание по-конкретно става дума?
- За преместване в друго училище. 

- Версията, която бащата на близначките представя, е, че една от двете е посегнала към ръката на учителката си по химия, за да я спре да й пише петица, тъй като е била убедена, че е знаела за отличен…
- Нали не смятате, че само заради това би могло да последва такова драстично наказание? Това решение беше взето в резултат не само на последната учебна година, имало е инциденти и предходната учебна година, били са с предупреждение по точка 4-та – за преместване в друго училище. Но тогава педагогическият съвет е бил склонен да им прости, за да няма такова наказание – предвид това, че двете са талантливи деца, участвали са също в конкурси. Бяха народни певици в нашето училище.
Така че нещата не са само от едно преместване на ръка… 

- Какво друго е ставало?
- Истината е, че целият клас, в който двете бяха ученички, имаше конфликти с тях. Непрекъснато ставаха някакви инциденти. И Съветът се зае с тяхното поведение. Имаше и разговор с родителя, беше запознат. Той знаеше за наказанието им. 
Близнаците Хасан и Ибрахим са още ученици в 5-ти клас и тепърва им предстои да се развиват. 

Просто много бързо ги застигна славата

В това няма нищо лошо, защото децата си го заслужават – те са едни наистина талантливи пианисти. Но не са единствените възпитаници на нашето училище, които имат талант.

- Прави ми впечатление, че не казахте и една лоша дума за тях, в същия момент обаче, баща им твърди, че те умишлено не са били допускани да репетират… 
- Нали разбирате, че от училището ни от 1-ви до 12-ти клас, във всеки един поток има една паралелка, която е с разширено изучаване на музика. Има по 25 деца. Имаме 12 пиана и нито едно пиано не е било заключвано! Във всеки един момент е било достъпно, даже имаме сложено пиано и във физкултурния салон. Навсякъде има пиана, както и ученици, които са искали и в събота, и в неделя да свирят. Нашето училище никога не е било заключвано!

- Тоест брави и патрони не са сменяни?
- Ако бравата е била повредена, нормално е да бъде сменена. Нали не допускате, че учителката Маринела Маринова би направила такова нещо – да заключи вратата и да не ги пусне да свирят в стаята с пиано?! Дори сега им предстои концерт в Добрич и понеже трябва да свирят на две пиана, а ние нямаме стая с две, миналата година училищното настоятелство ни закупи електронно пиано. И сега, когато се налага двамата да свирят, смъкваме пианото, за да могат да репетират, след което го качваме. Няма логика, дори е смешно, цяло училище да се барикадира заради две деца. Това са едни деца, скромни и талантливи, като всички останали. Харесват музиката, свирят много, както разбирате. Просто са попаднали при точния учител, намерили са подходящия начин, защото бащата много им помага, наистина много се грижи за тях, репетират си допълнително, защото и вкъщи имат пиана. 

- Така казано ситуацията изглежда съвсем нормално. Откъде тогава идва мотивът за обвиненията от страна на Дениз Игнатов?
- И аз не мога да ви отговоря на този въпрос! Откровено казано, не мога да си обясня защо. По всяка вероятност е обиден от това, че двете сестри бяха наказани с преместване в друго училище. Нормалното е да си изтърпят наказанието, след като не са спазили правилника. 

- Както става ясно, вашата позиция е в пълен противовес на твърденията на Дениз Игнатов. В такъв случай как ще реагирате при така създадената ситуация? Ще си търсите ли правата по някакъв начин?
- Не смятам, защото от това, което съм слушала по медиите за хора, които са непрекъснато в жълтата преса, и не само в нея, никой не е успял по един или друг начин да постигне някакъв резултат. А е и обидно за всички колеги, които работят в това училище – начина, по който се представят нещата.

- Така е, само че в този случай не говорим само за тиражирани слухове, а за думи, зад които стои Дениз Игнатов!
- Така е, да. Не знам защо той така чувства нещата. По всяка вероятност има обида от нещо и по този начин смята, че трябва да реагира. Всеки си носи отговорност за това, което говори и коментира.

От нашето училище, ако се вземе справка за една учебна година, много ученици ходят на различни конкурси – било то съставите ни по хореография, било то индивидуални изпълнения по музика, било за гайдарите, било за оркестър, било отбор по математика, информационни технологии… И всеки един пише заявки – кой къде иска да участва, след това се разрешават съответно и средствата. Не сме имали такъв случай, в който да не са разрешени такива разходи. Отпускали сме им средства. Единственият отказ беше миналата година – но той даже не беше отказ. Община „Шумен” бяха отпуснали 2000 лева за един определен конкурс, но след като те не получиха покана да участват в него, ние върнахме съответно парите в общината. Редът е такъв. 

- И какво следва оттук нататък?
- Не знам какво следва… Децата и днес бяха тук, учат си, сред съучениците си са, и трябва да си вървят напред успешно. Да си следват пътя, и така. Благодаря ви, че се обадихте, за да чуете и нашата позиция, и за да видите, че ситуацията не е само с едностранчив характер. Анелия ПОПОВА

TrafficNews.bg