Шоково поскъпване на парното и топлата вода готви енергийният регулатор. Очакванията са в началото на април цената на природния газ  да се повиши с близо 30 на сто. Очаква се в Пловдив сметките да скочат с около 22%. Поскъпване се очертава и при цената на тока, тъй като част от електричеството, което ползваме, също се произвежда от топлофикациите.

На фона на светлите предизборни обещания на всички партии, подобни новини развалят идиличната картина, но той като се поднасят в началото на топлия сезон, някакси минават между капките. Хората мислят за Великден, ваканции, море, почивки, а зимата и парното са още доста далеч. На места започнаха протести, но доста минорни на фона на брадвата, наточена от енергийните дружества.

В същото време се появи една не по-малко  тревожна новина, а именно решението на Европейския съд, който осъди България за неспазване на директивата за качеството на въздуха. Искът е заведен от Европейската комисия.

В решението се казва, че страната ни е нарушила евродирективата заради постоянното неспазване от 2007 г. до 2014 г., както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за концентрациите на прахови частици в София, Пловдив, Варна и зоните Северна, Югозападна и Югоизточна.

Засега не е постановена глоба, тъй като искът е за установяване на неизпълнение на задължения по договора за ЕС. Но това е въпрос на време.

И така – от една страна имаме непосилни сметки за отопление, а от друга - санкции за мръсен въздух. Попадаме в Параграф 22.  Хората, които живеят в големите градове , се изправят пред следната дилема – да предпочетат екологичното отопление с парно и да затънат в дългове към ТЕЦ-а или да махнат с ръка, да отрежат тръбите на парното и да вкарат кюмбето в хола.  Мръсен въздух ли? Е, все от нещо ще умрем!  Децата кашлят? Ще им мине!

За никого не е тайна, че дизеловите автомобили и отоплението с твърдо гориво са двата най- големи замърсители на въздуха с фини прахови частици /ФЧП/  - това за което Европейския съд ни поряза. И въпреки, че фактът е общоизвестен, не се предприемат абсолютно никакви мерки за ограничаването на двата основни замърсителя. Напротив – през последните години  вносът на дизеловите автомобили е увеличен в пъти и в момента в България има повече коли, които се движат на дизел, отколкото на бензин.  И освен всичко повечето от тях са с отрязани катализатори.

Липсата на модерни решения за отчитане на потребената топлоенергия, бруталните сметки за парно и законодателството, което превърна десетки хора в жертва на частните съдебни изпълнители, принудиха стотици потребители да се откажат от услугите на ТЕЦ. Стигна се до там, че цената на жилище с парно е по-ниска от тази на същия апартамент без радиатори. Хората, живеещи в големите жилищни квартали, с носталгия си спомнят за времето, когато през януари са ходили по тениски в къщи, макар че никой не беше чувал за изолация и ПВЦ дограма.

На мястото на радиаторите се появиха климатици, а там където и токът се оказа голямо перо за бюджета на семейството, хората минаха на печки. Достатъчно е през зимата да се разходите край контейнерите в кварталите и да видите купчините пепел, изхвърлени сутрин.

Проблемът е сериозен и не търпи отлагане. Притискат ни както изискванията на Европейския съюз, така и търговската политика на Газпром.  Има ли вариант да се промъкнем между тях като Одисей между Сцила и Харибда? Малко вероятно. Няма никакви признаци институциите да мислят в глобален мащаб за чистота на въздуха. Проблемът е имагинерен за по-голямата част от населението, тъй като притиснати от непосилните сметки, малцина мислят какво дишат. В най – бедната страна на Евросъюза повечето хора се спасяват поединично, а сроковете в които се мисли са по-кратки от живота на поредното правителство.