Православната християнска църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария.

Обреди и Традиции
Българите наричат празника още "Благовец" или "половин Великден". Вярват, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

Сутринта рано жените премитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват. Вярвайки, че ако на този ден човек опуши краката си, прескачайки огъня, няма да пострада от змийско ухапване през лятото, те карат децата да прескачат над пламъка.

Срещу празника иманярите търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед. Вярва се, че на този ден и най-силната отрова губи своята сила.

Независимо, че е по време на Великия пост, тържествената празнична трапеза включва задължителна консумация на риба. На обредната трапеза трябва да присъстват риба (печена или варена), шарена пита, лучник.

Поверия
Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Хубаво е да се носят пари в джоба . Вярва се, че ако те закука кукувица, за да имаш берекет, трябва да се хванеш за паричка.

Момите ще разберат дали ще се задомят, като поставят във вода лалета и изчакат три дни. Ако се разпъпят, ще се омъжат до края на годината.

На този ден не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш.

Смята се, че всяка рана зараства на този ден много бързо, затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци.

На този ден имен ден празнуват: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина