Бившият кмет на Куклен окончателно бе оправдан. Това реши ВКС след обжалване от страна на Димитър Сотиров. 

С Решение № 179/2018 г. по наказателно дело № 617/2018 г., образувано по касационни жалби на подсъдимия Димитър Сотиров, тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя изцяло решение № 84/26.03.2018 г. по в.н.о.х.д. № 60/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив (АСПл) и оправдава Димитър Сотиров по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Решението не подлежи на обжалване. Това съобщиха от кабинета на председателя на ВКС.

С присъда от 10.02.2016 г. на Окръжен съд – Пловдив (ОСПл) подсъдимият – бивш кмет на Община Куклен, е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК – в качеството си на длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка – договор за предоставяне на консултантски услуги с предмет: консултации и съдействие за изясняване на точно местонахождение и идентификация на всеки имот, включен в бъдещ въвод във владение на Община Куклен в гори и земи от горския фонд, признати като собственост на общината със съдебно решение, като от това е произлязла значителна вреда за Община Куклен в размер на 36 000 лв. С решение от 03.08.2016 г. АСПл отменя изцяло присъдата и връща делото за ново разглеждане. С присъда от 21.11.2016 г. ОСПл отново признава подсъдимия за виновен. Въззивният съд с решение от 04.04.2017 г. потвърждава присъдата. С решение на ВКС от 23.01.2018 г. по к.н.д. № 571/2017 г. въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив. След трето производство по делото апелативният съд с решение от 26.03.2018 г., макар и с различни мотиви, отново изцяло потвърждава първоинстанционната присъда от 21.11.2016 г.

Тричленният състав на ВКС приема, че разгледани по същество касационните жалби (подадени от двамата защитници на подсъдимия и от него лично) са основателни. Върховните съдии напълно споделят разсъжденията на проверявания съд относно несъстоятелността на инкриминираните в обвинителния акт предпоставки за неизгодност на инкриминирания договор, дефинирани като: недействителност, изразила се в невъзможния му предмет; липса на предвидена неустойка за неизпълнението му от страна на изпълнителя; неспазване на процедурата по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки; окончателно плащане, извършено преди договорът да е изпълнен. „Изчерпателните мотиви, с които тези доводи на обвинението са обявени за несъстоятелни, не се нуждаят от допълнителни аргументи и не се налага тяхното преповтаряне“ – пише в решението на ВКС.

Основният въпрос, останал спорен от гледна точка на съставомерността на деянието, е за неговата необходимост с оглед постигане целите на общината при финализиране процедурата по възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд. Според върховните съдии за оценката на един договор като необходим или ненужен не следва да се съди по това дали са постигнати или не очакваните резултати, доколкото те зависят от много и различни фактори, които не биха могли да бъдат известни на страните към момента на сключването му. Според разсъжденията на въззивния съд относно знанието на кмета и общинските съветници за атрактивните имоти, предпочитани от общината, за очакваното връщане на нежелани имоти от страна на държавната администрация и за проявената активност на кмета и съветниците за преодоляване на този негативен резултат, която не дала очаквания ефект, всички тези обстоятелства е следвало да предопределят техен отказ от по-нататъшни опити за по-добър финал на процедурата по възстановяване на признатото от съда право на собственост върху гори и земи от горския фонд. „Този извод е произволен и не почива на законова основа, защото в служебните задължения на кмета, както и в поетите ангажименти от общинските съветници към общината, е заложено изискване за полагане на максимални усилия за постигане на най-добри резултати за населението на общината, което в конкретния случай, макар и неуспешно, са се опитали да осъществят подсъдимият Сотиров и немалка група общински съветници“, пише в решението на ВКС.

Върховните съдии са категорични, че инкриминираният консултантски договор е сключен от подсъдимия Сотиров в изпълнение на решение на колективен орган (Общински съвет – Куклен), което изключва личната му наказателна отговорност и води до обективна несъставомерност на деянието, предмет на наказателното производство.

„Колкото до обективно настъпилата вреда за Община Куклен от неизпълнението на процесния консултантски договор, верни са изводите на въззивната инстанция за това, че неизгодността на сделката поради нейното неизпълнение не може да се обсъжда в наказателноправен аспект, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че е сключена с „цел да не бъде изпълнена“. Затова вредите и пропуснатите ползи следва да бъдат обсъждани на плоскостта на гражданскоправните последици от неизпълнението на договора, което не е предмет на настоящото производство“, пише още в мотивите на решението.