Българите живеят най-кратко в ЕС, но отчитат увеличение спрямо нивата отпреди пандемията.

Българите все още са последни в статистиката на ЕС за продължителност на живота, сочи ново проучване на ЕК.

Съвместен доклад на комисията и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отбелязва, че докато средната продължителност в ЕС за 2023 г. се е увеличила до 81,5 години, българите са с над 5 години под този праг, или 75,8 г. латвийците (75,9 г.) и румънците (76,6 г.) отчитат също толкова неприятни резултати, докато най-дълголетни са испанците (84 г.), италианците (83,8 г.) и малтийците (83,6 г.).

В сравнение с предпандемичните нива обаче продължителността на живота в Румъния е нараснала най-много - с 1 г., като България и Латвия я следват в класацията с ръст от 0,8 г.

Според доклада сърдечносъдовите и раковите заболявания останаха водещите причини за смъртността през 2021 г. Те са отговорни за 54% от всички смъртни случаи, следвани от COVID-19 с 11%. В голяма част от Централна и Източна Европа смъртността от сърдечносъдови заболявания е до 7 пъти по-висока в сравнение със Западна Европа.

Антибиотичната резистентност продължава да бъде сериозна заплаха, като в ЕС се срещат резистентни инфекции, отговорни за 35 хил. смъртни случая всяка година. Преките разходи от това се оценяват на 6,6 млрд. евро. През 2022-2023 г. 32% от изследваните бактериални изолати в ЕС са се оказали резистентни към антибиотици, като тази стойност надхвърля 50% в Румъния, Гърция, Кипър и България.

Големи разминавания в страните от ЕС има и спрямо поставянето на бустерна доза след първичната ваксинация срещу COVID-19. Докато в Ирландия и Дания над 75% от жителите са си поставили втори бустер, в България, Румъния, Словакия и Литва отчитат под 5%.