Депозитите на домакинствата в българската банкова система достигнаха 90,717 млрд. лева към края на февруари 2025 г., което представлява ръст от 12,2% спрямо същия месец на предходната година.

Това показват последните данни на Българската народна банка. Спестяванията на гражданите възлизат на 42,3% от брутния вътрешен продукт на страната.

Темпът на растеж се ускорява спрямо януари, когато депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, нараснаха с 11,9% на годишна база. За сравнение, в края на януари 2025 г. депозитите бяха 89,658 млрд. лева, докато година по-рано, през февруари 2024 г., възлизаха на 80,83 млрд. лева. Това означава, че за една година спестяванията на домакинствата са се увеличили с близо 10 млрд. лв.

Освен домакинствата, и нефинансовите предприятия в страната продължават да увеличават своите депозити. Към края на февруари 2025 г. техните спестявания достигат 47,021 млрд. лв., което е 22% от БВП на България. В сравнение с февруари 2024 г. ръстът е 9,2%.

Финансовите предприятия също отбелязват увеличение на депозитите – с 8,7% на годишна база. В края на февруари техните спестявания възлизат на 4,177 млрд. лв. или 2% от БВП.

Общият размер на депозитите в неправителствения сектор – включващ домакинствата, нефинансовите и финансовите предприятия – достига 141,915 млрд. лв., което представлява 66,4% от БВП на страната. Темпът на годишен ръст на тези спестявания е 11,1%, което надвишава увеличението, отчетено през януари (9,9%).

Нарастването на банковите спестявания показва няколко основни тенденции. Първо, въпреки инфлацията и икономическите предизвикателства, българските граждани предпочитат да трупат спестявания, вместо да инвестират или харчат повече. Второ, сигурността на депозитите, предлагани от банките, вероятно насърчава домакинствата да заделят повече средства. Трето, макроикономическата несигурност в Европа и България може да кара гражданите и бизнеса да търсят финансова стабилност чрез увеличени спестявания.

Данните на БНБ подчертават, че българите стават все по-предпазливи с личните си финанси, което може да има както положителни, така и негативни ефекти върху икономиката. От една страна, по-високите спестявания укрепват финансовата стабилност на домакинствата. От друга, това може да означава по-слаб вътрешен пазар и по-ниско потребление, което влияе върху икономическия растеж.

Очаква се тази тенденция да продължи, като ключови фактори за развитието ѝ ще бъдат инфлацията, политиките на Европейската централна банка и динамиката на икономиката в България.