България остава страната, където брутното почасово заплащане остава най-ниското сред 28-те държави от Eвропейския съюз - едва 1,7 евро, или 2.17 лева, и със спечеленото могат да се купят най-малко неща. Това сочат данни на Евростат. Близо една пета от работещите българи получават ниски заплати, но според данните към 2014 г. това не е най-лошият резултат в съюза.

В съобщението от четвъртък статистическият институт на ЕС посочва, че 18.2% от българите получават малки заплати. Евростат уточнява, че под това понятие разбира "доход от две трети или по-малко от брутното медианно почасово заплащане* в страната". Средно в ЕС в тази категория са 17.2%, или всеки шести, заключават авторите на продължило 4 години проучване на структурата на доходите на европейците. При това от сравнението са изключени такива сектори като отбрана и публична администрация, която в България се превръща напоследък в привлекателен работодател, пише "Дневник".

Измерен в евро, медианният брутен почасов доход на българите е 15 пъти по-малък от този в лидера Дания (25.5 евро). Проучването прилага като мярка и стандарти за покупателна способност (PPS), чрез които се елиминират ценовите разлики между отделните страни. Така според този показател намиращата се на дъното България (3.6 PPS) е с пет пъти по-нисък показател от заемащата първа позиция Дания (18.5 PPS) или Ирландия (18.4 PPS). Данните идват от националните статистически агенции и включват още информация за работодателя, работното време и характеристиките на конкретната работа. В случая са използвани фирми с поне 10 служители от всички сектори на икономиката с изключение на земеделие, горско стопанство и рибовъдство, публична администрация и отбрана.

Най-висок е делът на нископлатените работници в Латвия (25.5 %), Румъния (24.4 %), Литва (24.0 %), Полша (23.6 %) и Естония (22.8 %). Над над една пета са работещите в тази група и в Германия (22.5 %), Ирландия (21.6 %) и Великобритания (21.3 %). Под прага от 10% са страни като Швеция (2.6 %), Белгия (3.8 %), Финландия (5.3 %), Дания (8.6 %), Франция (8.8 %) и Италия (9.4 %). По-подробният профил на изследването показва, че в категорията на ниско платените попадат доста повече жени (21.1 % от работещите жени), отколкото мъже (13.5 %). Почти една трета от работещите до 30 години са в това състояние, както и всеки пети (20.6%) от работещите над 60-годишна възраст. Между 30 и 59 години в групата попадат средно около 14% от работещите.

Значение имат нивото на образование и квалификация, но прави впечатление, че значителна разлика оказва и на какъв договор е нает човек. От работещите на временен договор с ниско заплащане са почти 32% от европейците, докато при тези с безсрочен договор в тази група са 15.3%. Важно е да дефинираме и понятието "медианен" доход. Това не е класическият усреднен доход в една страна, а това ниво на доход, което разделя домакинствата – половината са отгоре, половината са отдолу. С други думи, тук крайностите не влияят толкова силно. Дори и най-богатите в страната да умножат доходите си по 100, това пак няма да промени медианния доход. Този доход се променя основно с движението на средната класа. Когато доходите на средната класа се покачват, медианният доход се покачва и съответно линията на бедността се покачва.

Причината подобен индикатор да е водещ в Европа е очевидна, обяснява Институтът за пазарна икономика. В богатите страни проблем с абсолютна бедност и материални лишения почти няма, там политиките вече са насочени към относително бедните. В бедните страни обаче с съвсем друго. В България водещият проблем е абсолютната бедност, т.е. ниското ниво на доходите на голяма част от населението.

Още новини четете ТУК

TrafficNews.bg