
България остава страната, където брутното почасово заплащане остава най-ниското сред 28-те държави от Eвропейския съюз - едва 1,7 евро, или 2.17 лева, и със спечеленото могат да се купят най-малко неща. Това сочат данни на Евростат. Близо една пета от работещите българи получават ниски заплати, но според данните към 2014 г. това не е най-лошият резултат в съюза.
В съобщението от четвъртък статистическият институт на ЕС посочва, че 18.2% от българите получават малки заплати. Евростат уточнява, че под това понятие разбира "доход от две трети или по-малко от брутното медианно почасово заплащане* в страната". Средно в ЕС в тази категория са 17.2%, или всеки шести, заключават авторите на продължило 4 години проучване на структурата на доходите на европейците. При това от сравнението са изключени такива сектори като отбрана и публична администрация, която в България се превръща напоследък в привлекателен работодател, пише "Дневник".
Измерен в евро, медианният брутен почасов доход на българите е 15 пъти по-малък от този в лидера Дания (25.5 евро). Проучването прилага като мярка и стандарти за покупателна способност (PPS), чрез които се елиминират ценовите разлики между отделните страни. Така според този показател намиращата се на дъното България (3.6 PPS) е с пет пъти по-нисък показател от заемащата първа позиция Дания (18.5 PPS) или Ирландия (18.4 PPS). Данните идват от националните статистически агенции и включват още информация за работодателя, работното време и характеристиките на конкретната работа. В случая са използвани фирми с поне 10 служители от всички сектори на икономиката с изключение на земеделие, горско стопанство и рибовъдство, публична администрация и отбрана.
Най-висок е делът на нископлатените работници в Латвия (25.5 %), Румъния (24.4 %), Литва (24.0 %), Полша (23.6 %) и Естония (22.8 %). Над над една пета са работещите в тази група и в Германия (22.5 %), Ирландия (21.6 %) и Великобритания (21.3 %). Под прага от 10% са страни като Швеция (2.6 %), Белгия (3.8 %), Финландия (5.3 %), Дания (8.6 %), Франция (8.8 %) и Италия (9.4 %). По-подробният профил на изследването показва, че в категорията на ниско платените попадат доста повече жени (21.1 % от работещите жени), отколкото мъже (13.5 %). Почти една трета от работещите до 30 години са в това състояние, както и всеки пети (20.6%) от работещите над 60-годишна възраст. Между 30 и 59 години в групата попадат средно около 14% от работещите.
Значение имат нивото на образование и квалификация, но прави впечатление, че значителна разлика оказва и на какъв договор е нает човек. От работещите на временен договор с ниско заплащане са почти 32% от европейците, докато при тези с безсрочен договор в тази група са 15.3%. Важно е да дефинираме и понятието "медианен" доход. Това не е класическият усреднен доход в една страна, а това ниво на доход, което разделя домакинствата – половината са отгоре, половината са отдолу. С други думи, тук крайностите не влияят толкова силно. Дори и най-богатите в страната да умножат доходите си по 100, това пак няма да промени медианния доход. Този доход се променя основно с движението на средната класа. Когато доходите на средната класа се покачват, медианният доход се покачва и съответно линията на бедността се покачва.
Причината подобен индикатор да е водещ в Европа е очевидна, обяснява Институтът за пазарна икономика. В богатите страни проблем с абсолютна бедност и материални лишения почти няма, там политиките вече са насочени към относително бедните. В бедните страни обаче с съвсем друго. В България водещият проблем е абсолютната бедност, т.е. ниското ниво на доходите на голяма част от населението.
TrafficNews.bg
Още от категорията

МС одобри за продажба нов диапазон радиочестоти за 5G мрежа, очаква близо 130 млн. по сделките

