Задължително да се плащат такси за общи части, без значение дали жилището е обитавано, да се регламентират минималните им размери, сумите да влизат в собствена банкова сметка на етажната собственост, а касиерите на блока да се заменят от професионални домоуправители.
Това са само част от текстовете, които редица асоциации предлагат на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да включи в новия Закон за управление на етажната собственост.
Според Гергана Благиева, шеф на дирекция "Жилищна политика" в министерството, законът не е достатъчно добър в сегашния му вид.
Това не позволява да се постигне ефективно управление на етажната собственост, а често се стига и до скандали между съседите.
В момента големи били трудностите при събиране на таксите от некоректни собственици, които не желаят да плащат, също празните апартаменти, чиито собственици не плащат, защото отсъстват дълго време.
В момента законът освобождава от плащане при необитаване на жилище за повече от 30 дни. Тук също се предлага промяна, тъй като разпоредбите не отчитали постоянните разходи за поддръжка - осветление, зелени пространства и др., които не се влияят от броя на обитаващите.
Затруднения има и по отношение на ваканционните комплекси с много апартаменти, собственост на чужденци, които не живеят в България и не плащат, а тези комплекси трябва да се поддържат целогодишно.
"Промените за затворените комплекси също ще са доста. Там обикновено собственикът отсъства по 1-2 години, но собствеността трябва да се поддържа. В момента изобщо не е уреден статутът на сградите, които представляват затворени комплекси. Затова ще направим отделна глава в закона и ще разпишем подробно правата и задълженията на собствениците в тях", отбелязва Благиева пред "24 часа".
Има предложение домовата книга да бъде заместена от е-регистър, който да се попълва от общините. Там ще се отбелязват всички живеещи, наематели, ползватели на споделените жилища и т.н.
"Последното е извън регулация - когато отдаваш жилището си под наем за ден - два, допускаш в сградата да влизат непознати хора", обясни Благиева и добави, че вероятно ще се наложи съвместна работа и с други ведомства във връзка с отдаването под наем на жилища.
Очаква се с промените местните власти да имат по-големи правомощия.
"Жилищната политика е политика на местната общност. Сградите се намират на тяхна територия и няма как централизирано да се регулират отношенията на етажната собственост в цялата страна", добави Благиева.
Сред предложенията за промяна е например да се въведат различни минимални такси за поддръжка на управление на сградите. А в по-скъпите квартали да плащат повече предвид възможността от по-високи приходи от наеми.
Друго предложение е част от таксите, които се събират, да са процент от минималната работна заплата. Ако някой съсед реши да не плаща, в началото на годината да му се налага да се издължи пред общината заедно с плащането на местните данъци.
Вероятно сред новите текстове ще бъде разписано и че, когато има разпоредителна сделка с имот, ще се изисква и декларация, че таксите са платени. Ако това не е направено, ще трябва да се платят в момента на изповядване на сделката или новият собственик да декларира, че ще плати таксите.
Почти единодушни са асоциациите - трябва да има професионален домоуправител, който да бъде със статут на юридическо лице. Това би позволило на етажната собственост да поема отговорност при изпълнение или неизпълнение на поети договорни ангажименти към доставчици на услуги в рамките на етажната собственост: поддръжка на общите части, на зелените зони, на сградните инсталации, асансьорите, снегопочистването и др.
Задължително лицензиране на домоуправителите е другата идея, която вероятно ще бъде разписана в закона.
Обмисля се общините да организират курсове, а желаещите да са домоуправители да минават изпити, с които да се гарантира, че познават законите.
В момента по закона текат обсъждания, предстоят информационни кампании, а конкретни текстове ще има до три месеца, обясни Гергана Благиева.
Още от категорията
Кога можем да не платим заради забавена пратка