Бъдни вечер е един от най-семейните празници в българския календар. Всяко семейство празнува в дома си и очаква раждането на малкия бог. Неслучайно песента „Тиха нощ, свята нощ….”  се свързва с празника – уютът в дома и спокойствието. Радостта от това всяко едно семейство да е заедно на масата е необяснима. Традициите в този ден ни връщат към корените и ни карат да се чувстваме по-сплотени и смирени. 

Бъдни вечер е известна и с името Кадена вечер, защото през деня всички помещения в дома се кадят против зли очи. Тази традиция се прави от най-възрастния член в семейството. Също така се нарича и Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа и Мали божи.

Изключително важен е и бъдникът. Той се прави от дъбово, крушово или друг вид плодовито дърво. Млад мъж трябва да го отсече и запали. Преди това се миросва с миро, тамян или вино за плодородие и добър живот. След като се отсече дървото, се завива в бяло платно и най-младите девойки го обикалят и му пеят песни. Цяла нощ след това гори огнището, защото, ако огънят угасне, значи лоша поличба.

Трапезата в миналото се редяла върху слама. Тя е символ на сламата, върху която е положен младенецът след раждането си.

След прекадяване на трапезата, стопанинът на дома трябва да излезе навън с питка, върху която има свещ, и чаша вино. Така той привиква светците Илия, Вартоломей и Герман, покровители на бурите и градушките през лятото.

Питата се разчупва високо над главата на стопанина, за да бъде плодородна годината. Първото парче винаги трябва да е за къщата, второто за Света Богородица, а следващите за всеки член от семейството.

Централно място на трапезата заема обредният хляб или наричан още Боговица или Богова пита. На масата не се става, а се остава дълго, за да могат желанията за следващата година да бъдат изпълнени. По хапка от всяко ястие се запазва на масата така до сутринта, след което се носи на гробищата за починалите. След като се разтреби масата, част от сламата се запазва на някое високо място в дома.

На трапезата трябва да има нечетен брой постни ястия - 7 или 9. Това е символ във фолклорната култура на нещо, което е „незавършено” , като това се свързва с живота, който предстои.

Може да бъдат поставени и 12 ястия. В това число също има специална символика , свързана с 12-те месеца на новата година или с 12-те апостола.

На трапезата е хубаво да има бръшлянови клонки за здраве, чесън против зло и болести или мед, за да бъде сладък животът.

Изключително важно е на трапезата да присъства и солта, както и икона.