Няма нищо по-човешко и трогателно от един мил жест, който да значи толкова много. Или да дадеш малко от себе си и това за теб да бъде целият свят - че си направил добро... В точния момент, на точното място. Малко са думите, които могат да бъдат изказани за една жена на преклонна възраст, която едва свързвайки двата края, дари скромната си пенсия от 214 лева на лекарите от столичната Александровска болница. Да, много от нас може би ще се изсмеят на сумата, но очите на баба Дафинка не се смеят. Не са и тъжни. Те са щастливи, че една мечта, планувана дълго, вече е реализирана.

Благородната постъпка на 73-годишната баба Дафина от град Лъки предизвика възторг сред жителите на родопския град. Тя е от онази порода възрастни жени, които не стоят на едно място. Въпреки ограниченията, въпреки възрастта си, тя е непрекъснато в движение. Сега няма тази възможност - да излиза навън, както преди да бъде въведено извънредното полоижение. А и с всеки ден грижите са болния й съпруг стават  всеповече. Гледа непрекъснато новини, знае всичко за пандемията от коронавируса, макар да споделя, че понякога се чувства натоварена от целия поток с негативни новини за заболели и починали пациенти.

"Отдавна бях намислила да даря пенсията си. Още като я взех, казах на моя дядо, че отивам в банката и я изпращам на лекарите. Той не ме спря. Може да е капка, където викат, но за нещо все ще послужи" разказа пред TrafficNews баба Дафина.

 
Веднага след като взима решението, възрастната жена отива в кметството на град Лъки. Там служителите намират банковата сметка на Александровска болница, а баба Дафинка на мига отива в близката банка, за да преведе сумата. Остава малко огорчена, че за подобна кауза й е начислена такса от 6 лева, но се примирява с правилата на банките. На практика, тя изпраща парите, с които цял месец тя и съпругът й се прехранват. Въпреки това споделя, че няма притеснение. И вярва, че нито децата й, нито човекът до нея ще я оставят и през следващия месец ще изкарат с каквото имат. Спокойна е, че произведените зеленчуци, като картофи, боб и други, ще бъдат достатъчни, за да се изхранят. Но на друго място има други хора, които имат много по-големи и важни нужди. "И това са лекарите. Трябва да им вярваме, трябва и да ги подкрепяме. За това нито за миг не се замислих дали да им помогна", казва 73-годишната жена от Лъки.
 
Баба Дафина не крие надеждата, че много скоро всички ние ще се върнем към стария си начин на живот. "Оптимист съм, вярвам, че ще има лекарство, вярвам, че ще има и ваксина за хората и ще премине тази пандемия", допълва жената.