Млада, талантлива и много амбициозна - това е Мария Георгиева, която наскоро огласи лондонската Ковънт гардън с изпълнение на песента "Message for the Queen". Ангелогласната асеновградчанка живее и учи в Лондон вече 3 години, но нито за момент не не е забравила корените и усилено работи за популялизирането на българския фолклор в чужбина.

Освен че е обрала призовете на редица международни конкурси, Мария преподава народно пеене в състав, съставен изцяло от българи. Съчетава ходенето на лекции с работа на няколко места, а в свободното си време се отдава на творческите си проекти.

Асеновградчанка плени Лондон с ангелски глас

Какво е накарало едно младо и талантливо момиче да напусне България и как реагират чужденците на българския фолклор - разказва самата Мария с интервю пред Trafficnews.bg.

-Как започнахте да се занимавате с музика?

-Родена съм в Асеновград и учих там до четвърти клас. На следващата година се преместих в НУМТИ „Добрин Петков” в Пловдив със специалност цигулка. По това време приемите започваха от пети клас, а аз свирех от 6-годишна.

Първият ми допир с музиката бе на 3-годишна възраст – започнах да пея стари градски песни в Детска градина „Асенова крепост” с ръководител Кристина Чолакова. Оттам преминах във фолклорната музика с г-н Стойчо Каранлъков. Продължавах да пея, въпреки че цигулката не е лесен инструмент и образованието ми изискваше доста време.

След като поотраснах малко, се запознах с вокалния ми педагог професор Светла Калудова-Станилова, без чиято помощ и насоки нямаше да бъда това, което съм сега. Явявах се на много конкурси в страната и в чужбина. През 2010 бях избрана за културен посланик в Чехия, където участвах във фестивал.

-Какво кара един млад човек да потърси образование в чужбина – приключенски дух или търсене на по-добра реализация?

-Когато завърших през 2015 година се чудех дали да избера София или чужбина. Това, което ме накара да замина, може би бе по малко и от двете. Като млад човек исках да открия нови хоризонти, да се запозная с повече хора, мислех, че поемам на ново приключение. Освен това, Лондон е музикален център, място за всички млади хора, които се занимават с музика.

От друга страна търсех и реализация. Тогава имах доста участия в България, имам и сега. Гледайки в дългосрочен план обаче се изплаших, че няма да имам това развитие, което бих искала. Затова кандидатствах с нещо различно от фолклорната музика и цигулката - с поп и джаз пеене. Това бе една от мечтите ми, която до онзи момент оставаше на заден план.

Щастлива съм, че направих този избор, защото той отвори моя кръгозор, запозна ме с много различни хора и култури и ме обогати не само научно, но и като човек. В Англия ми се случиха много неща - както хубави, така и лоши. Запознах се с други българи. Много от тях бяха позитивно настроени и ми помогнаха страшно много, други направиха точно обратното. Но съм благодарна за всички тези изживявания. Заминах на 18 години, днес съм на 21, но чувствам, че съм получила доста голям опит, който няма цена.

Въпреки че се занимавам предимно с поп музика, аз продължавам да пазя фолклора. Вече 3 години съм ръководител на вокална формация към танцов състав „Булгара”, със който сме изнасяли много концерти - както в Лондон, така и в Испания, Италия и Швейцария.

- Разражете ни повече за танцов състав "Булгара". Какви хора участват в него?

- Това са българи, живеещи в Лондон, които се събират непрофесионално, за да се забавляват и да пазят традициите. Много от тях водят децата си с желанието те да не забравят българския език. Някои от децата, които живеят в Англия, предполагам - и в други държави, забравят родния език покрай училището и приятелите си. Аз също се занимавам с деца, като им давам частни уроци. Имам група за малки певци, вода и малка фолклорна формация, в която участват главно жени. Учим двугласно и тригласно пеене.

Всички са любители, но идват с голямо желание. За 3 години изградихме доста, макар и доста от тях не се бяха занимавали с пеене. Често излизам на сцена, като последното ни участие бе на фолклорен концерт в Кент. Там представихме някои от последните си проекти, които включват тригласно пеене.

-Как реагират чужденците на българската народна песен?

-Чужденците, пред които сме пяли, остават възхитени, защото никога не са чували нищо подобно. Всеки ме пита откъде идва нашият фолклор и на какво се основава. Аз разказвам, че традициите ни са вековни и тези песни са ни съхранили през вековете, давам историческа информация.

Хората често биват учудени от това, чи музиката ни не е толкова популярна, колкото би трябвало да бъде. Има доста голяма възприемчивост към нашия фолклор от страна на чужденците, в частност - англичаните.

-Лесно ли е за един чужденец да въприеме съдържанието на българската народна песен и за Вас - да я предадете по достъпен начин?

- Изключително интересно е и е малко трудно. Имам приятел, който е латиноамериканец. Първия път, когато ме чу да пея една бавна родопска песен, той се разплака. Песента бе "Излел е Дельо хайдутин", а до онзи момент той не бе чувал българска фолклорна музика. Въпреки че в началото не разбираше за какво се пее, изживяваше песните заедно с мен.

Процесът на превод от български към английски или испански език е много интересен, но хората, които са докоснати от нашия фолклор, винаги го въприемат и разбират, дори и не всяко значение да е предадено пряко преведените значения. Те усещат значението в звученето на песните.

- В последно време в България се появяват интересни проекти, придаващи етно и дори оперно звучене на фолклорната музика. Популялизира ли това фолклорната музика или я разваля? Бихте ли се захванала с подобни проекти?

- Според мен българската поп музика не е изключително стойностна, поне това, което се създава в днешно време. Вместо да взимаме най-лошото от поп музиката по света, трябва да градим върху фолклора. Като негов любител няма как да съм на друго мнение.

Със сигурност подобни комбинации обогатяват. Много по-хубаво е да слушаме децата да припяват фолклорни мотиви в колаборация с различни стилове - било то оперно пеене или техно, отколкото да ги чуваме да римуват грозни и неприлични думи. Тази колаборация обаче може донякъде и да ограби фолклора, ако не е поднесена по правилния начин.

Трябва да отбележа и че доста чуждестранни изпълнители използват наши фолклорни мотиви, за което смятам, че институциите трябва да се задействат. Реално погледнато, песните нямат автор, но записите, които се използват от чуждестранните музикални продуценти, са направени от български изпълнители и най-често са част от фонда на Българското национално радио. Мисля, че трябва да се борим за правото над нашия фолклор, вместо да позволяваме той да носи финансова изгода на чужди изпълнители.

Аз също работя по няколко проекта с фолклорна музика. Имам демо на песента "Ден и нощ", което представих в интернет пространството. Проектът вече стана лауреат на конкурс, а песента е на фолклорна основа, започва с няколко фрагмента от песента „Кавал свири”. Все още не съм направила финален запис, понеже в Лондон имам доста задачи - взимам изпити, работя на няколко места и нямам време да довърша проектите, с които съм се захванала. Надявам се тази година да успея, за да се отдам на новите си идеи.

- Сама ли се издържате в Лондон и как успявате да си позволите живота там?

- Определено не е лесно, особено в началото. Пристигнах сама и ми беше изключително трудно да се наглася към новия начин на живот. Започваш наново от нулата, без приятели, без гръб, без абсолютно нищо. Беше доста трудно да намеря приятели, въпреки че съм доста контактна. Езикът не беше проблем, но не можех да осъществя емоционална връзка с моите съученици и колеги. На по-късен етап майка ми също дойде в Лондон, за да ме подкрепи и поради финансови причини. Въпреки че тя работи и ми помага с каквото може, аз също работя, защото наемите и транспортът тук са изключително скъпи. Освен че преодавам уроци по пеене, работя с танцовата група към състав „Булгара”. Основният ми доход е от работата му като хостеса и сервитьорка в един хотел.  През последната година изнасям фолклорна програма в български ресторант всеки петък и събота, което ми носи допълнителни доходи. Ходя на работа преди и след лекции, но съм изключително благодарна на майка ми за подкрепата, която ми оказа, защото без нея не бих се справила.

- Смятате ли да останете там или мислите да пренесете уменията си обратно в България? Ще успеете да пробиете с джаз или народна песен, ако се върнете у дома?

- За момента не съм сигурна, че е възможно, защото това, което се случва, е много по-различно от моите идеи за музика. Смятам да остана тук, за да успея да реализирам проектите си.

От сърце бих искала да се върна обратно в Бългрия, защото там е останалата част от семейството ми. Моите брат и баба ме чакат с нетърпение. Но засега просто ще взема всичко, което ми предлагат Англия и Лондон, за да мога един ден - дай Боже - да се завърна у дома и да успея да практикувам това, което съм завършила. Искам да бъда успешна певица или педагог. Ще е хубаво, ако някой ден мога да пренеса в България това, което правя тук.

Кадри от изпълнението на ансамбъл "Булгара" в Ковънт гардън вижте във ВИДЕОТО: