Широк е кръгът от лица, на които няма да им се налага да се регистрират, когато се занимават с лобистка дейност. От неговия обхват са изключени адвокати, професионални и съсловни сдружения, работодателски организации.

Парламентарната правна комисия одобри на второ четене проекта на Закон за прозрачност и почтеност в управлението, както евфемистично е наречен законът, който трябва да регулира лобизма. Той беше внесен от група депутати от ГЕРБ, начело с бившия правосъден министър Георги Георгиев. От ГЕРБ и ПП-ДБ заедно приеха проекта, при това в почивката на парламентарното пленарно заседание. Още утре той ще влезе в пленарната зала.

Приемането му е условие за получаване на средства по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това го превърна и в политически въпрос и повод за спорове. Затова сега депутатите, след дълго и ненужно бавене, бързат да го одобрят в последния момент, преди да прекъснат работа заради предизборната кампания.

По предложения проект имаше доста възражения. Най-вече от страна на граждански организации, които се опасяват, че заради начина, по който е написан законът, ще останат основно те като задължени лица, които да се регистрират като лобисти.

В закона не се говори за лобизъм – този термин съзнателно се избягва заради негативните конотации, които предизвиква. Говори се за представителство на интереси пред публичните власти – от парламента до общинските съвети, и за условията, при които това представителство да се осъществява прозрачно и равноправно.

Основата на закона е регистърът за прозрачност, в който трябва да се вписват лицата, които осъществяват представителство по интереси по занятие, по търговски начин за трети лица и срещу възнаграждение. Дори и някои лица да попадат в тези категории, те могат да не се вписват, ако попадат в изключенията. Вносителите от ГЕРБ бяха вписали като такива например синдикатите и работодателските организации с основанието, че действат в защита на труда и на стопанските интереси.

Сред изключенията бяха вписани и лицата, водещи административни, съдебни и арбитражни дела. Днес, по предложение на Висшия адвокатски съвет, внесено от Георги Георгиев и колегите му, беше уточнено, че изключението се отнася към адвокатите, в рамките на упражняването на професията им, по-конкретни при даването на устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото. Към изключенията бяха добавени и представителните органи на съсловни организации, създадени със закон.

Коментар от вносителя

Пред "Сега" Георгиев коментира, че законът не казва, че адвокатите са изключени от кръга на представители на интереси, а не са длъжни да се регистрират в регистъра като такива.

"Но всеки представител (лобист) е длъжен да декларира дали действа от свое име или от името на другиго. Така, ако адвокатът е ангажиран от голяма корпорация или друг, който иска да прокара определена теза в закон, всъщност лобистът е именно този, който е наел адвоката. Така няма възможност за заобикаляне на закона зад представителството от адвокат", смята депутатът.

По думите му, когато с колегите му са изработвали закона, са следвали принципа, че от обхвата му следва да са изключени всички лица, които са предвидени в Конституцията като упражняващи и защитаващи основни права на гражданите - освен адвокатите, тук влизат профсъюзи, работодателски, религиозни организации и др.

Георгиев наблегна на необходимостта да се приеме законът във връзка с ангажиментите на България по ПВУ.

Гледната точка на гражданските сдружения

На законовите текстове възразиха от неправителствената организация "Български център за нестопанско право". Захари Янков от центъра посочи, че и досега е било предвидено изключение за работодателските организации, чрез което няколко бизнеса могат да си направят представително сдружение и да лобират чрез него. Сега изключението се разширява с адвокатската професия, което позволява на бизнеса да си наема адвокати и чрез тях да прокарва интересите си, като така се заобикаля задължението за регистрация на представителите по интереси. Накрая, посочи Янков, вписването в регистъра ще се ограничи само до гражданските организации.

От Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) и Програма "Достъп до информация" (ПДИ) предупредиха в становище днес, че законът "смесва лобистка дейност с легитимни форми на гражданска активност, като участие в консултации, експертни становища и дори журналистическа работа". Според сдруженията се създава "неравнопоставеност в обществения дебат между гражданите и техните организации, от една страна, и адвокати, синдикати, работодателски и религиозни организации, от друга, тъй като последните са изключени от обхвата на закона".