С откриването на паметна плоча и панихида в столичния храм „Св. Николай Софийски“ бяха отбелязани 81 години от т.нар. Кървава Коледа – едни от най-масовите и трагични репресии срещу българи във Вардарска Македония след края на Втората световна война.

Сред присъстващите на възпоменателната церемония бяха представители на Съединени българи и Браво Пловдив, които поднесоха венец в памет на загиналите.

Събитието бе организирано от Инициативния комитет за отбелязване на годишнината. В началото журналистката Милена Милотинова подчерта, че темата за Кървавата Коледа остава недостатъчно позната, въпреки че последиците от тези събития продължават да влияят върху съдбата на българите в Република Северна Македония и днес.

По време на церемонията бе прочетено слово на президента Румен Радев, в което се посочва, че масовите убийства от януари 1945 г. са кулминация на системна политика на репресии срещу етническите българи. Държавният глава акцентира и върху липсата на пълно историческо осветляване на този период, както и върху продължаващите проблеми с правата на хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония.

Председателят на Македонския научен институт проф. д-р Георги Николов заяви, че научната общност има морален дълг да продължи изследванията на събитията около Кървавата Коледа, тъй като и до днес има живи потомци на жертвите. Според него не се търси реваншизъм, но липсата на признание и покаяние задълбочава историческите рани.

Бившият служебен премиер Марин Райков подчерта, че без историческа справедливост не може да има истинска европейска перспектива за региона.

Паметната плоча беше открита от Любчо Георгиевски и Благой Шаторов от Културен център „Иван Михайлов“. Тя е поставена на фасадата на храма „Св. Николай Софийски“, а присъстващите запалиха свещи в памет на хилядите българи, загинали без съд и присъда.

Историческа справка: Кървавата Коледа

Кървавата Коледа, наричана още Кървав Божик, е период на масови репресии срещу българското население във Вардарска Македония, започнал в нощта на 6 срещу 7 януари 1945 г. – по време на православния празник Рождество Христово.

След навлизането на югославската комунистическа власт в региона, новият режим предприема политика на насилствено изграждане на „македонска“ национална идентичност. В рамките на тази политика хората, които открито заявяват българско самосъзнание или са свързвани с българската държава, са обявени за „врагове на народа“, „фашистки сътрудници“ или „великобългарски шовинисти“.

Репресиите включват масови арести, извънсъдебни екзекуции, интерниране, конфискация на имущество и преследване на цели семейства. Сред жертвите са учители, свещеници, лекари, интелектуалци, местни управници и обикновени граждани. В много случаи хората са убивани без никакво разследване, а телата им са погребвани в неизвестни масови гробове.

Точният брой на жертвите остава неустановен и до днес. Различни източници и изследвания посочват от няколко хиляди до над 20 000 убити и десетки хиляди репресирани. Липсата на достъп до архивите на югославските служби и дългогодишното мълчание по темата възпрепятстват пълното изясняване на мащаба на трагедията.

Кървавата Коледа се смята за един от най-драматичните моменти в историята на българите във Вардарска Македония и е ключов елемент за разбирането на днешните исторически и политически спорове в региона.