13-годишен пловдивчанин стана първият детски омбудсман у нас. Седмокласникът от СУ "Св. Патриарх Евтимии" Георги Кацаров встъпва в тази длъжност, след като изпраща две вдъхновяващи писма до Мая Манолова. Написал ги, след като изгледал TEDx видеото на Гергана Райжекова от Центъра за творческо обучение. В него тя разказва за славното космическо минало на България, което силно развълнувало Георги.  

„Вашето представяне ми отвори очите. Досетих се, че науката не е състезание и за да постигнем велики неща, трябва да сме заедно. Също се сетих, че аз и други деца с мечти за космоса не можем да сбъднем мечтите си. В Европейската космическа агенция не сме член и не може, а за НАСА трябва да сме граждани на САЩ. Според мен това трябва да се промени”, пише й Георги. В писмото си до Мая Манолова пък момчето обяснява, че той и връстниците му са „птици с орязани крила”, защото нямат бъдеще да изпълнят големите си мечти.

„За жалост, все още не сме успели да се видим с г-жа Манолова и не знам какви функции имам като детски омбудсман на Пловдив. Но мисля, че ще мога да направя кампания за събиране на средства за децата в домове”, обяснява Георги. Със събраните средства той иска да закупи книги, учебници и енциклопедии. Ще работи също за каузата си в училище да се учи повече за българските постижения във всички науки.

След дълга кореспонденция с Райжекова седмокласникът сбъдва и друга своя мечта – да посети Space Camp Turkey и за седмица да усети атмосферата на космоса, макар и на земята. Получава 50-процентова стипендия за лагера на НАСА, а за другата половина от сумата, възлизаща на 1100 лв., помогнала баба му Маргарита. И брои дните до заминаването си през август. „Очакванията ми са да науча много, да изпитам неща, които вероятно няма да имам възможност да изпитам отново, докато някой ден не полетя в космоса. Да се запозная с нови хора, да разширя обзора си за света”, казва Георги.

Той е категоричен, че е роден да направи нещо велико с живота си. Най-голямата му мечта е някой ден да бъде медик на мисия до Марс. Отсега е наясно с всички стъпки, която трябва да извърви, за да я реализира. Първо ще учи в ЕГ „Иван Вазов” с френски език. След това ще кандидатства Военна медицина, което ще му даде предимство да се квалифицира в две различни области. И ще го подготви физически и психически да спаси човешки живот дори ако е сам и далеч от Земята. А самата мисия според него е реалистично да се случи не по-рано от 2040 г. Въпреки изразената от Илон Мъск увереност, че ще успее да изпрати първите хора на Марс през 2024 г. „Хората сме толкова велики същества, че можем да живеем навсякъде. Пример за това е Южният полюс. Щом можем там, ще можем да живеем и на Марс. Най-големият проблем на Червената планета е, че няма кислород. Голямото количество радиация и ниските температури са другите проблеми. Но смятам, че всичко това можем да го преодолеем”, категоричен е бъдещият лекар.

Той е уверен, че ние, хората, не сме единствените разумни същества във Вселената. Надява се някой ден да се запознае с извънземно. Смята, че комуникацията им ще се осъществи на някакъв сравнително лесен език като английски например. Условията на планетата, от която идва въпросното същество, пък определят външния му вид. „Всеки астробиолог би ви казал кои са критериите за живот. От типа на звездата в системата зависи какъв цвят ще е кожата. Ако е Червен гигант например, най-вероятно ще бъдат със зелена кожа. Височината на извънземните пък зависи от гравитацията на небесното тяло”, обяснява ученикът. А всички неща, които можем да открием в това необятно пространство, са причината да се интересува толкова много от космоса.

Освен от звездите, момчето се увлича и от науката на Земята. В свободното си време обича да гледа научни видеа в YouToube. Също така пише - основно дълги разкази и стихотворения. Иска да направи нова революция, като започне с литературата. И дори експериментира, като пренаписва класически произведения като „На прощаване”, „Опълченците на Шипка”, „Немили-Недраги”, свързвайки ги с космоса.

„Бих искал да кажа на президента да сключим истински договор с Европейската космическа агенция, за да имаме запазено място на Международната космическа станция”, пожелава си Георги.

Ето и вариантът на Георги на стихотворението „На прощаване”:

Не плачи майко, не тъжи,

че станах азе експлорър,

експлорър, майко, марсиански,

и тебе клета оставих,

на планетата Земя да жалиш,

но моли се майко здрав да, майко пристигна на Марс,

дето мене млад ме запали, по скалистата си поърхност,

да ходим да събираме камъни, камъни майко неземни!

Аз зная майко, мил съм ти,

че може млад да загина!

Ах, утре като полетя в космоса,

и веч отивам към Марс!

Но кажи ми, какво да правя,

кат си ме майко родила,

с глад за наука велика,

не Земна ОТ МАРС!

Да търсим живот и вода,

може би солена,

може би сладка,

там където всичко от студ е сковано!

Ах, мале, дето мене изгледа,

изгледа с наука и страст,

и прости ме, веч тръгвам,

аз вече всичко направих,

аз ще бъда следващият пионер,

следващ идол, за млади, за стари, за деца и жени и мъже

пък кавото съдбата покаже, .... и науката де!

А ти га чуеш, че здрави,

сме кацнали се радвай,

майко гордей се с твой народ и планета,

че изпрати шестима,

в тъмната бездна на космоса,

в тъмната бездна на Марс!

И ще стигнем, а живот и вода,

ще открием и ще променим,

историята не на народа, а на Земята!

 

Ето и видеото, вдъхновило Георги: