Официалната визита на 10-те президенти в Пловдив завършва в един от най-култовите ресторанти в града. За вечеря държавниците ще бъдат посрещнати в „Пълдин” в Стария град. Сградата е известна като Мевлеви хане - мюсюлманска култова постройка, вдигната върху ранновизантийска строителна култура. Държавните глави на Германия, Финландия, Словения, Унгария, Полша, Португалия, Латвия, Малта, Италия и Естония ще бъдат потопени в историята на града под тепетата.

Влизайки в заведението, те ще прочетат: „Наистина, за Бога, о, Херакле! Този град е най-големият и най-хубавият от всички градове!". А на входа ще ги посрещне стенната творба „Епохи” – дело на художника Методи Ангелов, която напомня за уникалността на мястото - като средоточие на три епохи от миналото, живеещи своя живот в настоящето, чрез душата на посетителя.

Високите гости, чийто домакин е Росен Плевнелиев, ще вечерят предимно месни ястия. Нито един от президентите не е вегетарианец и менюто е съобразено с техните вкусове. Масите са разположени в кръглата зала, където навремето са танцували дервиши. На вечерята ще присъстват и съпругите на държавните глави, които имат отделна програма и по-рано разгледаха възрожденските къщи в Стария град.

Гостите най-напред ще хапнат от свежи зеленчуци - домати, краставици, чушки и бяло саламурено сирене. Предястието е заешко роле, а основното - задушено млечно телешко. Десертът включва цедено българско кисело мляко със свежи плодове - малини и боровинки. Напитките са изискани вина от пловдивския регион. 

Плевнелиев пред европейските президенти: Пловдив е съкровище под открито небе СНИМКИ

Сградата е известна и като Дервишки манастир върху площ от 1258 кв.м на ул. „Княз Церетелев” до източната крепостна стена на акропола - съществувал някога християнски манастир. Около 1410 година, по време на междуособиците в османската държава, той бил разрушен. Тъкмо върху развалините на светата обител е бил издигнат мюсюлманският манастирски комплекс Мевлеви хане.

Най-ранно сведение за съществуването на манастира има в пътеписа на летописеца Веранти „Од Буда Адрианопол”. Пътешественикът минал през Пловдив през 1553 г. Мевлеви хане е принадлежал на персийска религиозна общност от ордена на „мевлевиите” - танцуващите дервиши. Неин основател е Мохамед Джелаледин. Персийците го нарекли Руми, поради близостта на родното му място град Коня до Византийската империя.

Руми е един от най-добрите поети на 12-и век, а името му бе възпято в хитовия роман на Елиф Шафак „Любов”. Титлата на Руми е Мевляна -  „божествен учител”.

Старият град гъмжи от полиция и жандармерия! Лъснат, резерватът чака 10 президенти СНИМКИ



А „дервиш” означава „добър и беден човек”, беден на желания, обвързващи го с този свят. „Дервиш” е персийска дума, идваща от „дар” - врата. Тя се отнася за хората, които вървят от врата на врата, умолявайки за храна или милостиня. Някога Мевлеви хане представлявал голям култов комплекс, в който имало джамия, зала за ритуални танци на въртящите се мевлевии и жилищни сгради за дервишите и техния шейх, който имал функциите на мюсюлмански игумен. 

Българският президент е в Пловдив, градът очаква още 10 държавни глави СНИМКИ



В своя „Паметник на пловдивското християнско население”, писан в 1869 г., пловдивският възрожденец Константин Моравенов накратко споменава Мевлеви хане, описвайки една от съседните къщи:

„Къщата на Костадина Кафтанджията (днес ул. „Княз Церетелев” 1 - дом на фондация „Бъдеще за България” – б. р.) - българин. Той наследи това къще от тъста си Илия Кафтанджия загарлия, българин, а той го купи от Хафузина, зетя на стария шейх. От тая къща нататък е текето на Мевлевийските дервиши и се свършва тая окръжност ”.



Голямата ритуална зала е изградена в квадратна форма (14/16 метра), с осем дъбови колони. Изписани са гирлянди и медальони с мотиви от Корана. В средата на тавана е резбовано елипсовидно слънце.

Над входа е изграден дървен балкон, под който се преминава в централната част на сградата. Вътрешната архитектура на Мевлеви хане е украсена с пищни резби и стенописи. В ритуалната зала някога са били изпълнявани характерните с въртенето дервишки танци, при които мевлевиите изпадали в религиозен транс.



От източната страна дервишката сграда е стъпила върху висок каменен цокъл, а в подземната й част минавала част от крепостната стена на акропола. Тя е била преустроена по времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

В ритуалната зала известно време е имало турско духовно училище. На 3 януари 1879 г. за първи път в България тук се състояло организирано занимание по гимнастика с тридесетина души от Народното гимнастическо дружество „Орел”.






Били разкрити помещения с различни функции, камъни за мелене на брашно, делви, в които се съхранявало зърно. Сградата била преустроена в ресторантски комплекс в ориенталски персийски стил, който отворил за пръв път на 3 септември 1974 г., а днес е частна собственост.

Находките от Мевлеви хане  могат да се видят и в момента в експозиционната зала на ресторанта.

TrafficNews.bg

Източник: google.com, Desant.net