Всяка част от България си има нейната особеност – типично ястие, носия, песни и обичаи. Едни се славят с майсторлъка си в кухнята, други с уменията си на дансинга, а трети с шегите си на маса. Когато говорим за старопланинските селища, то няма как да не споменем възрожденския дух, който се носи във всяко едно тях. Сякаш усещаш силното родолюбие, което напира от всяка една от къщите. Хората просто са по-патриотично настроени, обичат родината и си и това се усеща.

Ето и няколко селища, скрити из полите на Стара планина, които силно препоръчваме да посетите. Да се полюбувате на красотата на природата, да разгледате архитектурата или просто да поговорите с местните…

Троян

В малкото градче има следи и от траки и римляни. Носи името на стария римски път Виа Траяна и се намира на брега на река Черни Осъм. През първата половина на ХІХ в. в Троян силно се развиват занаятите - абаджийство, ковачество, кожухарство. Силен разцвет преживява грънчарството, а градът се прочува с Троянската керамична школа.

Ако сте в района задължително трябва да посетите и Троянския манастир, който се намира до село Орешак. От града тръгват и множество маркирани туристически маршрути.

Котел

В града може да видите 110 къщи от епохата на късното Възраждане!

 

И поради тази причина е обявен за архитектурен - исторически резерват. Земята е Котел в пропита с богатата история, а възрожденската архитектура и красивата планинска околност просто ще ви спрат дъха. Градът кипи от туристи и то не само от наши, но и от много чуждестранни. 

Елена

Малкото китно възрожденско градче Елена е разположено в Централна Стара планина. Градът е разположен в красивата долина на Еленската река.

Няколко живописни дълбоки пролома пресичат напречно северните възвишения. Елена и нейните 124 населени места са любовта и гордостта на местните хора. Тук сезоните, долините, вековните гори, причудливите варовици и цялата природа рисуват рая на земята.

Пословично е гостоприемството на Еленчани. За това свидетелстват и многобройните туристически обекти на територията на община Елена – сто и дванадесет на брой.

Тетевен

Градът също се намира в полите на Стара планина и впечатлява с уникални пейзажи. Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави.

Трявна

Като сме тръгнали да изреждаме възрожденски селища няма как да пропуснем да споменем и Трявна! Градът просто е частица от възрожденска България. Малкият планински град е разположен почти в центъра на България на 440 m надморска височина. И е известен най-вече със запазената си възрожденска архитектура, с множеството музеи и паметници, Тревненската художествена школа и много други.

 

От по значимите забележителности в Трявна са: Часовниковата кула, Старото школо, Гърбавият мост, църквата „Свети Архангел Михаил“, Даскаловата къща, Славейковата къща, музей на иконата, музей на азиатското и африканско изкуство, Райковата къща и много други.

Боженци

Селцето се намира на около 15 километра от град Габрово и  40 километра от Велико Търново. Легендите разказват, че селото е основано от девойка, наречена Божана. В далечната 1393 година, когато Велико Търново бива окупиран от турците, Божана намира убежище именно в полите на Балкана, в близост до рекичка. С течение на времето, новодошлите били наричани Боженците. Именно от тогава произлиза и името на селото.

Едно от местата, които е интересно да се видят е църквата „Св.Пророк Илия“. От друга страна, ако не ви допада тази идея можете да разгледате двете музейни къщи – къща-музей „Баба Райна“ и къща-музей „Дончо Попа“. Както и килийното училище и работилницата за пречистване на восък. Дори разходката из това китно малко селце, което е запазило изцяло своя възрожденски дух, е изключително приятна и сякаш тя връща в една далечно, застинало минало.

Жеравна

В малкото селце времето сякаш е спряло! Там няма да видите забързани за работа или за където и да е хора. Животът си тече с характерното за планинските села спокойствие. Жеравненци са някак си "над нещата" - вероятен остатък от чорбаджийското минало на Жеравна.

Сега в селото има 330 къщи и малко над 500 жители. Жеравна се намира на удобно за пътуване място, само на 32 км от "Петолъчката" на пътя София-Бургас.

Рибарица

Селото е в подножието на Стара планина в Тетевенския балкан, на бреговете на река Бели Вит. Рибарица е провъзгласена за село 4 десетилетия след Освобождението.

 

Още тогава ловешките, троянските и тетевенските първенци са се възхищавали на красотите на тази част от Стара планина, вкусвали са от пъстървата, гръмвали са по някой елен и глиган за домашен трофей. Тази форма на общуване може да се квалифицира като първата неорганизирана форма на туризъм.

Ичера

Най-ранните следи за появяването на селото водят към ранносредновековната крепост "Сикера" от IV-V век. От названието Сикера произхожда и днешно име на село Ичера.



Селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през 1828–1929г голяма част от полските селяни в Сливенско били принудени да напуснат селата поради палежите на турците, отмъщаващи си за подкрепата на българите за руската армия.

Бело Осъм

Селото се намира съвсем близо до Троян и в него е изключително добре развит туризма. В Бели Осъм може да намерите много хотелчета и къщи за гости, както и страхотни гледки и места за разходка из Стара планина.