
Венелин Тодоров е носител на голямата награда „Джон Атанасов“ за работата му за моделиране на сложни системи с голяма размерност.
За първи път от 17 години наградата отива при човек, който работи в България, отбелязва Тодоров пред БНР ине крие изненадата си, че я получава.
„Това е оценка на труда ми. Показва, че и в България могат да се постигнат резултати, които да са конкурентноспособни на световните.“
34-годишният доктор по математика работи в Институт по информационни и комуникационнитехнологии в БАН. Неговата специалност е „Моделиране на сложни системи с голяма размерност“. Разработените от него алгоритми могат да се прилагат при моделиране на невронните мрежи в изкуствения интелект, киберсигурността, високопроизводителните пресмятания в квантовата механика и финансовата математика. Но не само там - те улесняват прогнозирането на замърсители, устойчивото земеделие, екология и биоикономика.
„Прилагам математиката в други науки.“
В момента обаче няма български проекти за приложение на алгоритмите с висока точност на Венелин.
„Къса се връзката – научна сфера и бизнес вървят в различни посоки, може би това е едното“, смята той.
Алгоритъмът на Венелин помага и на квантовите компютри. Благодарение на него Венелин намира решение на задачата на Ричард Файнман в квантовата механика, което е от важно значение за изчислителната химия и квантовите изчисления за моделирането на квантови системи, като квантови компютърни устройства и химически структури. С други думи - приближава ни още една стъпка към използването на квантовите компютри.
Защо Венелин не е отдавна в друга държава?
„Трябва да има и такива като мен. Засега мисля да остана да работя в България, като се надявам на нови проекти и възможности“, споделя той.
Условията за правене на наука в България да подобрени за последните 10 години, отчита Венелин Тодоров.
Тазгодишния носител на голямата награда „Джон Атанасов“ е мотивиран и вярата, която не влиза в противоречие с търсенията му като математик, а ги допълва.
„Неслучайно наградата „Джон Атанасов“ я посветих на майка ми. Тя дори си отиде с тези думи и като послание към нея се чувствах длъжен да продължа да се занимавам с наука. Точно вярата в Бог ми помогна да продължа да се занимавам с наука. Тук няма никакъв конфликт – бащите на модерната наука, мои вдъхновители: Паскал, Нютон са били силно вярващи хора, имат страхотни пробиви, научни, но са били убедени, че има Законодател, който ги е вложил тези закони. Шрьодингер казва, че науката се разглежда като игра, в която Бог задава правилата и ролята на учения е да установи кои правила са зададени отначалото, на кои може да влияе.“
„Джон Атанасов има едно твърдение – че най-голяма смелост човек може да прояви не в открития космос, а в мисълта за реализиране на някакви научни идеи. Науката дава тази възможност – човек да промени поне отчасти света около него с разни научни открития.“
Венелин Тодоров насърчава младите хора да не се страхуват да реализират идеите си, защото всяка мечта заслужава да бъде реализирана.
Още от категорията

Журналистът Димитър Върбанов осъди прокуратурата за обвинението по случая в склада

