Венелин Тодоров е носител на голямата награда „Джон Атанасов“ за работата му за моделиране на сложни системи с голяма размерност.
За първи път от 17 години наградата отива при човек, който работи в България, отбелязва Тодоров пред БНР ине крие изненадата си, че я получава.
„Това е оценка на труда ми. Показва, че и в България могат да се постигнат резултати, които да са конкурентноспособни на световните.“
34-годишният доктор по математика работи в Институт по информационни и комуникационнитехнологии в БАН. Неговата специалност е „Моделиране на сложни системи с голяма размерност“. Разработените от него алгоритми могат да се прилагат при моделиране на невронните мрежи в изкуствения интелект, киберсигурността, високопроизводителните пресмятания в квантовата механика и финансовата математика. Но не само там - те улесняват прогнозирането на замърсители, устойчивото земеделие, екология и биоикономика.
„Прилагам математиката в други науки.“
В момента обаче няма български проекти за приложение на алгоритмите с висока точност на Венелин.
„Къса се връзката – научна сфера и бизнес вървят в различни посоки, може би това е едното“, смята той.
Алгоритъмът на Венелин помага и на квантовите компютри. Благодарение на него Венелин намира решение на задачата на Ричард Файнман в квантовата механика, което е от важно значение за изчислителната химия и квантовите изчисления за моделирането на квантови системи, като квантови компютърни устройства и химически структури. С други думи - приближава ни още една стъпка към използването на квантовите компютри.
Защо Венелин не е отдавна в друга държава?
„Трябва да има и такива като мен. Засега мисля да остана да работя в България, като се надявам на нови проекти и възможности“, споделя той.
Условията за правене на наука в България да подобрени за последните 10 години, отчита Венелин Тодоров.
Тазгодишния носител на голямата награда „Джон Атанасов“ е мотивиран и вярата, която не влиза в противоречие с търсенията му като математик, а ги допълва.
„Неслучайно наградата „Джон Атанасов“ я посветих на майка ми. Тя дори си отиде с тези думи и като послание към нея се чувствах длъжен да продължа да се занимавам с наука. Точно вярата в Бог ми помогна да продължа да се занимавам с наука. Тук няма никакъв конфликт – бащите на модерната наука, мои вдъхновители: Паскал, Нютон са били силно вярващи хора, имат страхотни пробиви, научни, но са били убедени, че има Законодател, който ги е вложил тези закони. Шрьодингер казва, че науката се разглежда като игра, в която Бог задава правилата и ролята на учения е да установи кои правила са зададени отначалото, на кои може да влияе.“
„Джон Атанасов има едно твърдение – че най-голяма смелост човек може да прояви не в открития космос, а в мисълта за реализиране на някакви научни идеи. Науката дава тази възможност – човек да промени поне отчасти света около него с разни научни открития.“
Венелин Тодоров насърчава младите хора да не се страхуват да реализират идеите си, защото всяка мечта заслужава да бъде реализирана.