Не незаконна сеч, а безразборно прокарани горски пътища са причина за кошмарните наводнения в селата Богдан, Слатина и Каравелово. Това е коментарът на бившият директор на Изпълнителна агенция по горите Александър Дунчев, който е и депутат от ПП в 48-то Народно събрание. 
 
Ето и неговият коментар след инспекция в района. 
 
Какво видяхме в горите над наводнените Каравелово и Богдан с местни жители, което държавните проверки удобно пропуснаха?
На 17.10.2022 г. обиколихме голяма част от водосбора на поройната река Татлъдере над Каравелово, като по-конкретно извършихме детайлен обход на горски подотдели 66-ж, 66-з, 88-д, 89-а, 90-в на ДГС Карлово с изчерпателен видео материал и коментари, каквато прозрачност очакваме и от държавата.
 
Основният извод е, че в горите над Каравелово (каквато бе и първоначалната ни преценката на база сателитни снимки) няма незаконна сеч, каквато обаче от години наблюдаваме над Копривщица, Ихтиман, Самоков, Своге и т.н. Незаконна сеч е установена единствено покрай нов незаконен път в подотдели 66-ж и 66-з, и до незаконен плац в подотдел 89-а, където незаконната сеч се изразява в избутването на живи дървета от булдозера. Законната сеч отговаря до голяма степен на модерните лесовъдски правила, но се налага допълнителна оценка доколко са съобразени с негативното влияние на климатичните промени върху горите.
 
Основният проблем се явява по-скоро безразборното строителство на километри горски магистрали с верижни трактори през всички сечища, които на места превръщат горите в „кариери за дърводобив“, т.е. в гъста мрежа от дълбоко вкопани в склона пътища, което за винаги променя естественият ландшафт на гората и създава условия за ерозия, свлачища и наводнения. Този бич за горите ни в цяла България е прикрит с нормативния термин „временни горски пътища“, за които няма никакви нормативни изисквания, освен чертежче с линкии, надраскани от лесовъда. Но и тях дори не спазват, като най-често фирмата си прокарва пътищата, където си реши и после горският ги узаконява с нов чертеж, като често се лъже, че са били съществуващи, а реално са били стари горски пътеки. И в приложения видео-материал се вижда на десетки места, че това безразборно строителство на нови горски магистрали през сечищата, без никакви екологични оценки, без реално планиране и без да се спазват елементарни технически изисквания за отводняване, за наклон и т.н., води не до „временни“, а до вечни пътища, до фрапираща ерозия и затлачване на деретата и реките, особено при пороен дъжд като тази година. Но това далеч не е тинята, заляла Каравелово и Богдан.
 
Оглед на цялата река Татлъдере показва, че поройният дъжд, който се е събрал от склоновете над реката, е генерирал невиждана мощ, която е отмила бреговете на реката в продължение на десетки километри, и реално тинята и дънерите в двете села са основно от отмитите брегове и дърветата, които са расли върху тях, и незначително по-малко от сухи дънери, отрязани дърва или ерозия от горските пътища. По оценка става дума за близо 10 000 м3 отнесени дървета от бреговете на реката. Въпросът е къде са те?? В училището открихме само 500-600 м3!
Добрата новина е, че в гората открихме над 1000 м3 дърва за огрев, до които преди дни е възстановен достъпа за камиони, но дали и те няма да изчезнат към фабриките, както дънерите в двете села!?
 
Остава обаче въпросът дали сечите в горите във водосбора на Татлъдере (над с. Каравелово) и на Селската река (над с. Богдан) са създали предпоставка за наводнението на двете реки поради по-слабата способност на разредените от сечи гори да задържат вода. По този въпрос без научно изследване за района можем само да спекулираме. При обхода единствено установяваме, че най-ерозирали са новите горски пътища в текущите сечища, и че не малко свлачища са възникнали в изредени от санитарни сечи наскоро дъбови гори. Чисто лесовъдски, санитарната сеч е резонна до някъде (повечето дъбове имат съхнещи клони и върхове), но истината е, че не малко маркирани за сеч дървета, са все още жизнени зелени дървета с отделни сухи клони и е могло да пазят гората и почвата още години наред, но явно е имало натиск за добив на дърва и трупи от тях. В крайна сметка, сечите и строителството на горски пътища, колкото и да са важни за снабдяването с дърва за огрев и с дървесина за промишлеността, видимо представляват предпоставка за свлачища, ерозия и потенциално по-слабо задържане на валежите при порои. Свлачищата са точно там, където гората е изредена, което означава, че старата и по-слабо сечена гора определено има по-добра водозадържаща и водорегулираща роля от изредената от сечи (с цел „подмладяване“) гора.
 
И ако с напредване на климатичните промени пороите и наводненията ще стават все по-чести в цялата страна, то изключително наложително е да актуализираме Плановете за управление на риска от наводнения и да осъвременим мерките и ограничения за сечи и строителство на горски пътища във всички гори.